Сирийското семейство, което не беше прието в Елин Пелин се е установило в с. Устина.
Фахим Джабер споделя, че са били предпазливи, защото са били в непознат район:
"Но останахме приятно изненадани от хората, на които попаднахме. Тук усетихме, че има демокрация. Хората са прекрасни. Не усещаме никаква дискриминация."
След като половин година чакаха да получат лични документи от община Елин Пелин, днес болката и обидата от отношението на местните са останали зад гърба им. Фатима признава, че най-накрая се чувства спокойна.
"Може би имахме лош късмет. Не мога да си обясня защо трябваше да чакаме толкова за документи. В Елин Пелин се чувствах се несигурна. Бях затворена в къщи. Спомням си как срещнах един човек на улицата, който бързаше за някъде, а аз си помислих, че ще се опита да ме нападне. Тук всичко е наред. Хората са много дружелюбни. Не сме видели даже нито един, който да ни гледа с лошо око", каза още Фатима пред bTV.
В село Устина живеят над 2000 души - както мюсюлмани, така и християни. Но за първи път се заселват бежанци. Така се оказва, че Светла Ботева има нови съседи - семейство Джабер.
Приема новината с изненада и притеснение:
"Когато разбрах, че са сирийци бях малко стресирана. В рамките на седмица ги опознах тези хора и ми станаха любимци. Всяка вечер се събираме тук на нашата маса. Говорим си до късно и много свикнахме едни с други", казва тя.
Да се запознае с новите жители на Устина дойде и кметът на селото Нели Бундева. Вярва и се надява, че събитията от Елин Пелин няма да се повторят.
"В момента няма никакви оплаквания. Съседите също ги приемат добре и казват че са много добри хора. Надявам се да се впишат хората, всичко да бъде нормално", коментира кметът.
Дом и работа на семейство Джабер намира Кемал Тинев. Разбира за тяхната съдба от медиите. След като вижда негативното отношение на жителите на Елин Пелин към сирийското семейство, решава да им помогне.
Без колебание им предлага работа във фабриката си за обработка на дървесина.
"Не можах да го преживея това да гледам как тези хора страдат и никой не се опитва да им помогне".
Той сподели, че в началото е виждал страх и уплаха в очите им, но с всеки ден стават все по-спокойни.
Във фабриката за преработка на дървесина работят около 50 души. Тук синът на Фатима и Фахим Ахмед намира нови приятели, а работата за него сбъдната мечта.
"Имам опит, защото работих преди време в подобна фабрика, на същата машина. Работата е разнообразна. Подготвен съм и се справям добре. Бях отчаян след всичко, което се случи. Дори не очаквах да открия приятели тук", разказва той.
Ахмед вярва, че един ден ще има своя собствена фабрика. Днес обаче е решен да научи български и взима и първите уроци.
Семейството съвсем скоро ще бъде регистрирано в общината. Но и Фатима, и Фахим се надяват, че един ден войната в Сирия ще приключи и ще могат да се върнат отново там.
