Не е тайна, че котките са изключително независими същества. Те имат нужда от лично пространство, наслаждават се на собствената си компания и често са си напълно самодостатъчни. Вероятно ако можеха сами да си отварят консервите с храна нямаше изобщо да имат нужда от нас.
Въпреки това, котките са изследователи и обичат приключенията, което понякога създава сериозни проблеми за техните човешки родители. Особено когато косматите домашни любимци решат да не се прибират вкъщи, оставяйки собствениците си стресирани и притеснени за тяхната безопасност.
Точно това се случва с Минди и Люк Кринер, когато тяхното сладко, мъжко, рижаво коте, на име Кет изчезва. Животното не се прибира в продължение на 536 дни, а собствениците му постепенно започнат да губят надежда. Именно тогава Кет най-накрая се връща вкъщи, за да ги зарадва емоционално.
Минди и Люк осиновяват Кет от приют през 2015 година. Те забелязват, че той е много срамежлив и твърде плах, за да си играе с другите котенца в приюта. Двойката веднага разбира, че Кет е предназначен да бъде част от семейството им.
"В очите му се виждаше, че той просто се нуждае от любов. Кет имаше моментална привързаност към съпруга ми Люк, но една сутрин се събудихме и той просто лежеше на гърдите ми и мъркаше. Това беше началото на нашата силна връзка“, споделя Минди.
„Оказа се, че котката наистина е имала нужда от любов, за да разкрие себе си – скоро мъжкарят придоби достатъчно увереност, за да се разхожда из двора, изследвайки новата територия. За съжаление един ден Кет не се върна от приключенията си навън“, спомня си собственичката й.
„Той изчезна в началото на май. Обикновено излиза за малко през деня, когато е хубаво времето и се прибра у дома, когато го повикаме за обяд или вечеря като мяука силно, за да ни уведоми, че си идва. Сложих му новата каишка, която току-що беше дошла по пощата, и го пуснах да си играе на дървото отпред, както обикновено. Той направи пауза и ме погледна, в този момент се почувствах много странно, сякаш няма да го видя отново. Всъщност даже се обадих на съпруга ми, за да му го кажа. Предполагахме, че ще бъде нормален ден, но нямахме този късмет. Кет не се прибра вкъщи за вечеря, не се появяваше и при повикване. До сутринта вече бях в абсолютна паника“, разказва Минди.
Семейството веднага публикува обява във Фейсбук групата за загубени и намерени животни в района на Хамптън Роудс, Вирджиния, надявайки се някой да го е видял. Те също така изваждат котешката му тоалетна и храната навън с надеждата, че познатите миризми могат да върнат Кет обратно в дома. Двойката разлепя и флаери из квартала, но нищо не помага.
„Изпратих публикация с цялата информация до Джина – жена-съкровище, която действа единствено с доброто си сърце, тя е администратор на групата „Изгубените и намерени домашни любимци в Хамптън Роудс“. Тя веднага я сподели и хората започнаха да реагират. Взехме всички препоръчани съвети, които тя предложи на страницата – сложихме котешката тоалетна и купичката с храна навън, така че той да усети миризмата по пътя към дома. Направихме и малки котешки къщички на съседните пресечки и на около миля от дома си, с храна и предмети, които миришат на нас. Съседите ни са фантастични и също помагаха като често ги проверяваха, вместо нас, за да не се налага да пътуваме толкова много с бебето. Разлепихме обяви в местния магазин за хранителни стоки, ветеринарните клиники и приютите в квартала. Но Кет не се появяваше. След няколко месеца нощни разходки, неспирни обаждания и молитви, започнах да губя надежда.“, признава Миди.
Всяка вечер сплотеното американско семейство обикаля квартала в търсене на Кет, но от него няма и следа.
„Котаракът беше чипиран и имаше каишка с информацията на ветеринаря и моето име. Знаех, че ако някой го намери или дори по-лошото – ако е блъснат от кола например – ще се обади, защото ще бъде идентифициран. Седмиците се превърнаха в година, после малко повече, а пукнатините в разбитото ми сърце ставаха по-големи с всеки следващ ден. Почти година и половина по-късно, точно на Хелоуин, 536 дни след изчезването на Кет, получих гласово съобщение от Агенцията за защита на животните (Animal Control) и имейл от компанията за микрочипове, в която се казваше, че той е открит. Честно казано, не вярвах на това, което четях. Мислех си, че е грешка“, признава развълнуваната Минди.
„В гласовото съобщение от агенцията казаха да се свържа с Регионалния приют за животни на полуострова, за да намеря Кет. Карах до този приют толкова бързо, колкото законът позволяваше, и влязох през вратата, борейки се да задържа сълзите си. Те ме прекараха през всички стаи, но моята котка не беше там. Прекрасната жена на регистрацията се обади по телефона на всички възможни институции, за които се сети, и накрая разбра, че мъж се е обадил на Агенцията за защита на животните след като Кет е бил ударен от кола вечерта на Хелоуин. Пред агенцията 60-годишният мъж обяснил, че е хранил котката, която мислел за женска, в продължение на поне година, преди да бъде ударена. Но вместо да го заведе на ветеринар след инцидента, той се е обадил на Агенцията за защита на животните и е съобщил, за „бездомна котка“, която е била блъсната и има нужда от помощ. От агенцията незабавно сканират чипа и информацията за Кет веднага изскача. Възрастният господин дори не е знаел, че съществуват микрочипове. Той е задържал Кет в къщата си, докато се свържат с мен. Обадих му се веднага и взех котката още същия следобед“, казва Минди.
„Събирането беше нереално. Той беше само на 1,8 мили, на 2 пресечки от парка, където разхождаме бебето 3-4 пъти седмично. Кет седеше на верандата и ядеше от купата си. Когато ме погледна, аз му казах името и го извиках по начина, по който го правя по принцип. Той измяука както винаги, хапна още малко храна от купата и тръгна към мен. Аз седнах на стъпалата и го оставих да дойде сам, в случай че е изплашен, той седна в скута ми и започна да мърка. Вървях към колата, когато котката чу съпруга ми, който има невероятно отличителен глас. Люк говореше с човека, който го хранеше, а Кет сякаш знаеше, че се прибираме и мъркаше по-силно, отколкото мислех, че е възможно. Тогава се сгуши в мен за дълго и сякаш разбитото парче от сърце ми се върна на мястото си. Съпругът ми улови точния момент за перфектната снимка, малко преди цялото семейство най-накрая да се приберем заедно вкъщи.“
„Когато се прибрахме, котаракът директно отиде до „неговото място“ – банята, където държим растенията през зимата и се е превърнала в мини джунгла. Разходи се легна точно там, където винаги застава. Неговите кучешки братя и сестри дойдоха да го видят и да го поздравят за добре дошъл у дома“, разкрива щастливата собственичка.
„Надявам се, че нашата история ще даде надежда и на други, изгубили домашните си любимци или може би тези, които несъзнателно са прибрали животно от улицата, ще проверят чипа му, за да са сигурни, че то не е чуждо“, добавя тя.
