Най-важният засега проучен обект в Бяла е ранно-християнският комплекс, който включва трикорабна едноабсидна базилика с притвор, две кръщелни, кладенец за светена вода, жилище на главния свещеник, производствени съоръжения – две пещи за битова керамика и винарна.
Това каза за БГНЕС доц. Валери Йотов, научен ръководител на археологическите разкопки на нос св. Атанас край Бяла.
За по-старата история и археология на Бяла се знаеше твърде малко, допълни доц. Йотов. "Според древногръцкия географ и историк Страбон някъде между Одесос (Варна) и Навлохос (Обзор) се е намирал един от многото градове, известни с името Лариса. Още в първата година на археологическите разкопки беше изяснено трасето на укрепителната линия на крепостта. Тя е затваряла носа от североизточния до южния склон – площ от около 40 декара. Състояла се е от крепостна стена и от ров. В базиликата, в кръщелните и в близост до тях са открити фрагменти от архитектурната и декоративната им украса, една цяла и няколко други олтарни маси, фрагменти от стенописи, в това число образ(и) на светец, надпис "Мария" и др." разказа ръководителят на разкопките в морския град.
В близост до църквата археолозите са разкрили добре запазени като градеж и конструкция помещения, които предизвикват специален интерес. Става дума за две сгради с масивни каменни зидове, които са били съединени навярно с дървена конструкция. Датировката им е в V-VI в. До широките по 1 м каменни зидове е изградено с тухли квадратно помещение с размери 3х3 м. Подът на това помещение, което може да се определи и като басейн, е от големи каменни плочи. Тухлите и подът са с ходрофобна замаска от хоросан и стрита тухла. В южната част на това помещение има добре оформен отвор, където има поставен камък, с улей за оттичане към голям съд – питос, чиито отвор е с диаметър 1 м. Доц. Валери Йотов прави сравнение с подобен тип съоръжения и то дава основание да се направи извода, че става дума за винарна. "Тухленият басейн е мястото, където всъщност се поставя гроздето. Големият камък е основата на конструкция с вертикална и хоризонтална греда, която е подпомагала мачкането на гроздето. Подобни винарни от същото време има проучени в Северен Кавказ, Кримския полуостров, Сърбия, Израел. В България до момента точно такъв тип съоръжение не е известно".
Археологическото проучване на по-ранните пластове на нос Св. Атанас разкриха също така и следи от древно селище, и култов център – храм, ритуални огнища и ями. Най-ранните находки са от средата на VІ в. пр. Хр., макар отделни предмети да се отнасят още към времето на камено-медната и бронзовата епоха.
През септември 2011 г. пред входа на т.нар. "жилище на епископа", разположено южно от раннохристиянската базилика в късноантичната крепост до Бяла бе открит златен пръстен. Пръстенът представлява плоска халка, върху чиято външна повърхност има украса от лозови ластари и гроздове, изработени чрез филигран и гранули. Горната част на пръстена представлява цветна чашка, върху която стъпва ротонда – цилиндър и шатровиден / конусовиден купол. Отдолу на халката с гранули е представен равнораменен кръст. Доц. Валери Йотов разказва, че е естествено при търсенето на паралели да се обърне внимание най-вече на византийски пръстени с подобна форма. Сред няколкото достъпни по литература примера се оказва, че има един (публикуван от израелски учен), за който е посочено, че представя храма над Гроба Господен в Йерусалим. В тази връзка е важно да се отбележи, че най-почитаната светиня за християнството – Гроба Господен, навсякъде се изобразява не другояче, а именно с представяне на архитектурното съоръжение (Ротондата "Анастасис"), въздигнато (325/6 година) над гроба по времето на (и от) император Константин Велики (280–337).
Златният пръстен от Бяла е с безспорна датировка в VІ век (по-точно втората половина на века) и се нарежда сред малко известните от това време християнски светини, обясни доц. Йотов.
Редактор: Петър Проданов
