Бай Кольо взе цигулката, детска цигулка половинка, и засвири…
Хлапетата се скупчиха край него и притихнаха, а черните им очета заискриха... Няколко от по-смелите пробваха мелодията, после музиката плавно и уверено затрептя под дебелата дъбова сянка. Това беше онзи миг на свещенодействие, в който музикантските души си проговарят без думи.
Накрая бай Кольо погали с поглед цигулката и рошавите детски глави. А после, когато останахме само двамата, ми обясни развълнувано, че някои от тях са седмо поколение музиканти… Беше спирка за пикник някъде в дебрите на Сините камъни. И Жоро знаеше, че това е сбогуването на баща му с любимата планина…
Връщахме се от Жеравна, където децата от проекта „Музиката вместо улицата” бяха на летен творчески лагер. Няколко незабравими дни сред възрожденските къщи и живописните каменни улички на лятна Жеравна, където, наред с щуротиите и игрите, под взискателния поглед на маестро Калайджиев, малчуганите изпълняваха стриктно начертаната учебна програма: свирене, рисуване и малко солфеж, общи репетиции, а вечер – концерти на открито в романтичния двор на Художествената галерия.
Спомням си всички тези неща, докато утаявам вълнението си и се опитвам зад вглъбените в нотите, одухотворени млади лица да разпозная тогавашните шумни хлапета...
А в началото всичко беше просто една мечта. Преди десет години ми я разказа цигуларят Георги Калайджиев – бивша първа цигулка и концертмайстор на световноизвестния камерен ансамбъл „Софийски солисти”, понастоящем художествен директор на камерен оркестър “Studio Koncertante” в град Гийсен, Германия. Един от най-светлите, почтени, аристократични и озарени хора, с които ме е срещала съдбата. Роден в ромския квартал на Сливен - „Надежда”. И достигнал до най-престижните музикални сцени на света.
Онова шестгодишно щураче от махалата под гарата... То вече учи първите си песнички на цигулка, насърчавано от баща си - един от първите ромски музиканти, учили в консерватория. А когато един ден хлапакът захвърля цигулката и заявява, че вече неще да свири, бай Кольо мълком я взема и я прибира. Нависоко… Няколко месеца по-късно в Сливен гостува виртуозът Георги Бадев. Цялата сливенска интелигенция се стича да го слуша в читалище „Зора”. Сред публиката е и малкият Георги. След концерта, дълбоко впечатлен, притихнал крачи до баща си. И срамежливо го моли да продължи. Така цигулката отново слиза при Жоро. И преобразява човешката му съдба.
Много скоро в свои ръце го поемат неуморимият Мишо Тодоров и любимата учителка - Маргарита Калканджиева. А след упорития труд, идват и първите изяви на сцена. В Сливен забелязват дарбата на подрастващото момче, благородната му пламенност, свързаността му с цигулката и музиката... И ето че Георги вече е ученик в Музикалното училище в Бургас. Трудни години! Парите не достигат, но трябва да се учи, да се работи, да се свири... Често сутрин Георги е пръв пред вратите на училището, а вечер си тръгва последен… Но и до днес не пропуска с благодарност да признае, че е завършил музикалното училище благодарение на Чинтуловата стипендия, отпусната му от Сливенската община.
После завършва с отличие Софийската музикална академия, след това и двугодишна специализация по камерна музика при проф. Татрай в консерваторията „Ференц Лист”, Будапеща. Приемат го на работа в „Софийски солисти”, а не след дълго Георги печели конкурса за концертмайстор на именития камерен състав, донесъл завидна музикална слава на България. Приеман с овации и почести навсякъде по света…
Но идва вихрушката на промените и отнася Георги Калайджиев в Германия. Много скоро талантът му е оценен и той получава лидерския пост във Филхармоничния оркестър на град Гийсен и в любителския оркестър „Колегиум музикум” в Щадалендорф. В Германия започва активно да се занимава с преподавателска работа – с деца и студенти. А през 1999 година създава свой камерен ансамбъл – „Студио Концертанте”, по подобие на „Софийски солисти”, и става негов неизменен музикален вдъхновител и концертмайстор.
И през цялото нелеко време на доказване и отстояване, Георги не забравя родния град и корените си: събира контейнери с помощи за бедните и болните от квартал „Надежда”, раздава лични дарения за децата от социалните заведения, организира гостувания на сливенски художници, музиканти и танцови състави в Гийсен, създава и своята Лятна академия „Жеруна” - целяща да импулсира интелектуалното и творческо сътрудничество между Германия и Сливен… Осъществява личната си кауза: да бъде предан и скромен културен посланик на България в сърцето на Европа.
И ето, че се срещаме на кафе в един жарък и ленив сливенски следобед. А Жоро е нетърпелив. Иска да ми разкаже за своята нова мечта. Показва ми снимки на венецуелския Национален младежки симфоничен оркестър и неговия вдъхновител - Хосе Антонио Абреу. Един от гениите на XX век, създал „Системата” – мрежа от десетки симфонични оркестри във Венецуела, съставени от деца от най-бедните и опасни квартали. Отгледани от улицата и покварени от нея, но окуражени да свирят, и така преобърнали своя живот. Вдъхновени за нови мечти, спасени от престъпността и наркотиците чрез класическата музика, а след това - покорили музикалните сцени и върхове… Гласът е спокоен, но очите искрят: Георги е решил да направи такъв детски оркестър в Сливен. Вече е споделил идеята си с приятели и колеги в Гийсен. Приели я с възторг. В Германия те ще организират благотворителни концерти, а със събраните средства ще финансират уроците по класическа музика на даровити, но бедни деца от Сливен, най-вече от квартал „Надежда”. Знае, че ще бъде трудно, но децата го заслужават!
Така започна всичко. Пламенно и съзаклятнически. А името на проекта се роди спонтанно в един разговор с приятелите му - семейство Ланге, в Сливен. Musik statt straße - Музиката вместо улицата.
После в проекта се вляха три големи и светли сърца: Мария Хаушилд, нежната житейска спътница на Жоро, неуморен помощник в организацията на многобройните благотворителни прояви в Германия, цигуларката Радка Кусева, изящен човек и творец, всеотдайно посветен на музикалното обучение на децата в Сливен. И сестрата на Георги – Стефка, непоколебимият и предан стожер… Една сливенска Едит Пиаф, миниатюрна и крехка като птиче, но осенена с дълбока вътрешна сила и всецяло посветена на каузата да дарява: вяра, любов и кураж.
Дълго време гаражът на Стефка бе единственото помещение, с което разполагаше проектът „Музиката вместо улицата”. Там хлапетата за пръв път се срещнаха със своите преподаватели – музиканти от Сливенския симфоничен оркестър, и за пръв път присъстваха на истински класически концерт, удивени от тази музикална магия…
Там, в уюта на пригодената за репетиции тесничка зала, се случваха първите малки победи и чудеса. Под колебливите детски пръстчета прозвучаваха първите мелодии, появяваха се първите несмели близости и надежди, извайваха се първите разучени музикални късове и композиции… И постепенно мечтите се разлистваха, а децата разцъфтяваха... Думите са на художествения директор на проекта Радка Кусева: „Децата се нуждаят от обич и грижи, за да разцъфтят – като цветята”.
И децата на проекта израстваха пред нашите очи. Променяха се походките, обноските, вкусовете, излъчването, речта. Една толкова красива метаморфоза! Плод на благотворния досег с музикалната класика на Европа и вдъхновяващия пример за културна мяра на сливенските симфоници. Работещи с разбиране, всеотдайност и такт за своите специални възпитаници, окуражаващи първите им стъпки и постижения над нотния лист…
А докато хлапетата прохождаха в този нов и възвишен свят, сътворен от чудодейните ръце и сърца на хората, ангажирани с проекта в Сливен, в Германия кипеше мащабна благотворителна дейност. Нейни двигатели и вдъхновители бяха, разбира са, Георги и Мария. Той – извайващ сериозни концертни програми за взискателната немска публика в подкрепа на своя сливенски проект, тя – отдадена на сложната организация, координиране и отчетност на всички инициативи. И двамата – импулсиращи добротворните случвания с човешката си енергия, харизма и артистизъм.
Не след дълго безкористният им труд и ентусиазъм бяха оценени и подкрепени от елитни алтруистични клубове и организации в Германия, от медиите и културните среди. Благодарение на тяхната многопосочна и решителна помощ, вече десет години децата на проекта „Музиката вместо улицата” в Сливен получават безвъзмездно музикални инструменти и безплатно обучение, изучават солфеж и немски език, развиват заложбите си. И често гостуват в Германия - летуват, репетират, пътуват, общуват, изнасят съвместни концерти със свои връстници от музикалните школи на Гийсен… А това е толкова важно и окриляващо, когато си дете! И средата, в която растеш, не е твърде щедра и окуражаваща.
През десетте години след създаването на проекта „Музиката вместо улицата” няколкостотин деца от най-бедния сливенски квартал – „Надежда”, имаха щастливия шанс да се докоснат до света на музиката, класиката и Европа. Да почувстват и получат нов хоризонт и различна житейска мяра. И пример!... Защото най-голямата гордост на Георги и Мария са седемте възпитаници на проекта, които вече са ученици в националните музикални училища в Стара Загора и Бургас. И се справят отлично с обучението и с първите си професионални стъпки. Подкрепяни и насърчавани от маестро Калайджиев…
И ето че сега седим и разговаряме, обгърнати в уюта на зимната привечер и гостоприемството на сестра му Стефка, а Георги ни разказва за предстоящия майсторски клас с децата от проекта. Той ще се проведе в учебно-творческата база на големия учен и алтруист Минко Балкански в Оряховица. Там младите музиканти ще разучават нови творби, ще работят върху инструменталната си техника. Ще се провеждат групови репетиции с детския камерен оркестър, но, разбира се, ще има и много забавления. Ще има и малък изпит за напредъка на всяко дете. Средствата за творческия зимен лагер на децата също са събрани в Германия.
След това Жоро заговаря за новата репетиционна зала. С притаена горчивина споменава за неизпълнените обещания на сливенската община, уж отредила за проекта „Музиката вместо улицата” помещение в административната сграда на квартал „Надежда”… Всички знаем, че това остана само на хартия. Смълчаваме се унило, защото констатацията е болезнена и тъжна - сливенската местна власт е твърде заета, за да се вгледа в резултатите и смисъла на този чист и човешки проект.
Но сега новата зала вече е факт! Надстроена е над оня прословут Стефкин гараж, топла, светла и приветлива... Случила се е заради доверието на германските спонсори и енергичната всеотдайност на Стефка. Дали искаме да я видим?
Преминаваме тясното дворче и продължаваме по новото стълбище. След това с любопитство отварям врата пред мен… И отвътре прозвучава музика! Стройна, ритмична и жизнерадостна. Пристъпвам и виждам полукръг от озарени лица, съсредоточени над нотните щимове. Улавям изящните, синхронни движения на лъковете, от които избликва тази прекрасна мелодия… После постепенно започвам да разпознавам в чертите на младите, уверени оркестранти онези, предишните детски личица…
И проумявам, че пред мен се е открехнала не просто врата, а една въплътена мечта! Мечтата на маестро Георги Калайджиев, от квартал „Надежда”… Може би „Надежда” е най-подходящото име за този млад симфоничен оркестър, си мисля. И се надявам, и вярвам, че някой ден той ще прославя Сливен по света...
Но днес мислите и усърдието на младите оркестрантите и техния нов диригент - Живко Жеков, са посветени на друго: разучаването на партитурите за предстоящия след няколко месеца важен концерт в град Гийсен. Там за първи път възпитаниците на проекта „Музиката вместо улицата” ще свирят като професионалисти на сцената, заедно с музикантите от Studio Koncertante и маестро Калайжиев.
Предстоят месеци на неуморен и нелек труд, поредни бавни и упорити стъпки към високото изкуство… Но доверието на Маестрото задължава!
Сигурна съм, че ще бъде прекрасен, този специален и важен концерт.
И бай Кольо ще се радва на небето.
Автор: Мариана Иванова
