Как се програмират молекули? Какви са принципите на работа на квантовите компютри? Какви са математическите аспекти на квантовото програмиране? За милиарди хора на планетата тези въпроси са напълно непозната „територия”. Но не и за двама ученици от плевенската Математическа гимназия „Гео Милев” - Мария Попова /10 клас/ и Добрин Бараков /11 клас/. Заедно със своята учителка по физика Даниела Узунова те са били единствените българи в 12-та Международна изследователска школа (IRS) в Калуга, Русия. Всяка година IRS събира млади хора на възраст до 17 г. от цял свят, които имат афинитет към науката и научните изследвания.
Тази година участниците са били 72-ма от 12 държави. Разделени на групи, те десет дена са работили по научни проекти, насочени към природоматематически дисциплини. На всеки от проектите е имало по двама ментори – млади учени от Сърбия, Дания, Хърватия, Словения, Мексико, Иран и Русия. Учениците са изпълнявали изследователската работа по тези проекти, а менторите са им помагали и са ги напътствали, обяснява Даниела Узунова.
Мария и Добрин са избрани да представляват своето училище и България заради сериозните им успехи в олимпиадите у нас – и двамата многократно са стигали до националните кръгове. Добрин отдавна е спрял да брои олимпиадите по физика и математика, в които е участвал. Първата му била още в пети клас. От тогава всяка година се явява на 4-5 състезания по двете дисциплини. Мария има досега участия в пет национални кръга на олимпиади – два по химия, два по биология и един по география.
„Преди участието ми в IRS не бях достатъчно сигурен дали искам да се занимавам с изследователска дейност. Сега вече знам, че това искам, особено в областта на квантовата физика. Проектът, по който работих в школата, беше фокусиран върху квантовото програмиране. Това беше уникална възможност да работиш в международен екип и проведеш изследване в съвременна научна област. Проектът се фокусираше върху запознаване с физиката, стояща зад принципите на работа на квантовите компютри, както и математическите аспекти на квантовото програмиране. Нашата цел беше разработването на стратегия, използваща методите на квантовите изчисления, за популярна игра, която постига значително по-голям успех от класическата такава. Обучавахме се на специално създаден за целта софтуер на IBM, като дори включихме изумителна настолна игра в процеса на навлизане в странния квантов свят. В групата бяхме осем души – от Русия, Словения, Тайланд и аз от България“, разказва Добрин Бараков.
„Работих по проект, който беше свързан с проектиране на молекули. Трябваше да вземем молекула на вече съществуващо лекарство, да променим нейната структура и чрез компютърни програми да направим на теория лекарството по-добро. Отборът ни беше от шестима души – от Тайланд, България, Иран, Русия, Словения и Италия. Разделиха ни на три групи, като всяка една работеше по различен ензим. Първо изменяха структурата на лекарство, използвано за блокирането на този ензим. След това оптимизираха структурата от двуизмерна в триизмерна и чрез друга програма получаваха резултат за това какво е сходството на ензима с полученото вещество. Целта беше получаване на вещество с по-добро сходство и позиция. Подготовката на резултатите изискваше използването на около 200 файла“, допълва Мария Попова.
Вечерите в школата обикновено били запълнени с общи занимания, ролеви игри и други инициативи, с които младите хора от различни държави и култури се опознавали извън научната работа. Всички делегации представяли своите страни, демонстрирали националните си костюми, пеели песни, споделяли свои специални лакомства и др.
„Лидерите на делегациите – учителите, също работихме доста – споделяхме своя опит в научноизследователското образование, контролирахме работата на проектните групи и провеждахме съвместен педагогически изследователски проект. Най-ценното за мен беше възможността да разговарям с колеги от различни страни за образователните системи и стратегии, за проблемите в образованието и пътя за тяхното решаване, работата по проекти, извънкласните занимания и т.н. Разбрах, че въпреки различията, ние се сблъскваме в нашата работа с еднакви предизвикателства“, разказва Даниела Узунова.
За българската делегация финансирането се оказало сериозен проблем. Таксата за участие в в IRS е 600 евро, пътят до там се плаща отделно – самолетните билети излезли по 450 евро на всеки. Сума, която не е по джоба на всяко семейство. Учителката решила да кандидатстват за финансиране от бюджета на Община Плевен – по приетите от местния парламент Правила за финансово подпомагане участието в състезания на деца с изявени дарби. Подала съответното заявление като посочила успехите на Мария и Добрин.
„Общината отпусна по 1 000 лв. на децата – тази сума не покрива и половината от разходите им. За мен – нищо. Разходите си останаха за моя сметка. Ако се наложи, пак бих ги платила, защото преживяването беше уникално, а споделеният опит с колегите от другите страни е много полезен. Интересно ми е обаче да знам защо Общината реши да подкрепи учениците, а учителя – не. Не отиваме на екскурзия, а да свършим нещо конкретно и се върнахме с постигнати резултати. Имаме покана и за изданието на IRS догодина. Ако Общината реши да подкрепи едно ново участие, групата ни може да е от шест ученика с изяви в различни сфери на науката от няколко училища в града. Имаме много даровити деца, но финансирането е сериозен проблем. В крайна сметка тия деца заслужават не само да им дадат по една грамота на 24 май“, смята Даниела Узунова.
