Огромен, причудлив и слабо познат на туристите скален масив се намира край българо-мак
едонската граница на 25 километра над град Симитли.
Коматинските скали са обвити в легенди и мистерии, в тях се говори най-често за воеводи, иманяри, тайнствена пещера, а най-реални са ловните подвизи в района на държавния глава Георги Първанов.
Той идваше тук често, за да сбъдне мечтата си убивайки вълк, неслучайно при посещението му в Симитли преди три години местния художник Николай Кашев му подари своя картина на Коматинските скали.
Скалният комплекс, който е геоложки феномен се намира между селата Брестово и Сухострел, община Симитли. В последното село електричеството е непознато, просто защото никога не го е имало. Нито по комунистическо време, през демокрацията пък хептен.
Скалният масив е познат на малцина, най-вече заради граничната зона, разрешена само с граничен лист преди, и неразвитата пътна мрежа в днешно време. Преди години имаше проект за път Симитли-Пехчево в Македония. Но като всеки трансграничен проект, свързан с Македония и той остана в забвение. Само скалите ги има и вечно ще ги има. Или както казват местните възрастни хора: "Като се родихме скалите бяха тук, ние ще си отидем, но те ще останат, вечни са".
Има два варианта да се стигне до Коматинските скали, които местните хора наричат Коматиница. От Симитли покрай сметището до с. Тросково води виещ се по наклона асфалтов път. Той трябваше да води и до останалото на хартия ГКПП Симитли-Пехчево. Асфалта свършва при кметството в Тросково. От там по черен път след 7-8 километра се достига до Брестово, край което стърчат скалите. Другия вариант е асфалтирания път Симитли-Полена-Сушица. От последното село асфалта продължава през м. Гюргево до магазина в южната част на с. Брестово. От там до скалите води черен път по самото било, проходим за джипове стари соцавтомобили. Такива, каквито не си заслужава да пазиш от калта и камъните по пътя.
След 2 км. пред погледа се разкрива един невероятен и спиращ дъха скален масив, поразяващ с размерите и отвесите си.
Коматинските скали се делят на три масива. Най-внушителен е югозападният, висящ над първите къщи на Сухострел. Някои оприличават скалите на различни вкаменени фигури, най-внушителната част от скалния масив е като огромна уста на праисторическо животно.
Досам реката има скална фигури поразително наподобяваща бременната Богиня Майка от езическите времена с огромни гърди. В съседство с нея се намира едно дряново дърво, минавайки през него бездетните жени забременяват. Славата му отдавна се е разнесла из цялата страна, че и съседните Гърция и Македония. И казват, че "системата" работи. Провирайки се през сплелите се във върха две дрянови ствола, жените се сдобиват с рожби. Според поверието, за да стане това, на дряна се остава дреха, носена от бездетната жена.
В реката, вдясно от Коматинските скали се намира Тросковският манастир "Свети Архангел Михаил". Според легендите в него са се отбивали Свети Иван Рилски и Дякона на свободата Васил Левски.
Откъм идващия от Симитли черен път, при втория магазин на Брестово югоизточната част на скалния масив е като гладка стена. Преди 7 години кметът на Симитли Апостол Апостолов почти бе дал съгласието си на стената да бъдат изобразени ликовете на българските президенти Жельо Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Но идеята Коматиница да стане българския Ръшмор пропадна. Както пътя за Македония.
Сега над Коматиница се вият орли, и чат-пат идват група туристи. На Коматинските скали тренират и алпинисти от региона.
И толкова, само някой трус, веднъж на 100 години, като този от април 1904-а раздрусва скалите, от зъберите се откъсва някой къс колкото къща и той пада с грохот долу.
А върху фасадата на магазина се веят прокъсаните от слънцето, ветровете и бурите български трибагреник и този на Европейския съюз. Чешмата край магазина отдавна не тече, местните хора, които се мяркат по-рядко и от орлите, пасат добитъка и само вятърът свири в непристъпните зъбери на Коматиница. И сякаш вятърът шепне свистейки: Тя е вечна!
Източник: БГНЕС
