България ще прибере костите на цар Самуил и ще ги погребе в църквата "Света София". Това става все по-възможно в стремежа ни да отбележим 1000 години от смъртта на българския владетел. За пренасянето на костите на Самуил от Гърция в България се правят опити повече от 10 години. Държавата обаче стана по-активна от година-две, когато започва да подготвя мащабното честване, предаде Стандарт нюз.
През септември 2013 г. малка делегация посещава Византийския музей в Солун. В нея са историкът Божидар Димитров, председателят на фондация "Българска памет" д-р Милен Врабевски и антропологът проф. Йордан Йорданов. Целта е да видят лично пазените в сейф във фонда на музея кости на цар Самуил, сина му Гаврил Радомир и племенника му Иван Владислав. Тленните им останки са открити през 1969 г. в саркофази сред руините на средновековна базилика на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро в Северна Гърция. Огледът е продължил час и половина.
"Уверихме се, че наистина това са костите на цар Самуил", заяви Божидар Димитров. За това има както косвени, така и преки доказателства. Съвсем сигурно е, че базиликата, където са намерени трите саркофага, е построена от цар Самуил. А традицията е била вледетели да се погребват именно в църкви, съградени от тях. Това място е било и любимо на цар Самуил. На този остров е бил летният му дворец. Още по-показателен е начинът, по който са погребани владетелят, синът и племенникът му. Саркофазите са положени на представително място до стената на църквата. По всичко личи, че това е било фамилното гробище на владетеля, смята Димитров. Най-големият коз обаче черпим от писмени византийски източници. Според аналите през 996 г. в битка при р. Сперхей цар Самуил е ранен лошо в ръката и тя зараснала накриво. Проф. Йордан Йорданов прегледал костите на владетеля и се уверил, че наистина има белег от удар и зарастване накриво.
Според Димитров не само Самуил, но и останките на Гаврил Радомир и Иван Владислав, които също за кратко да били български царе, трябва да бъдат погребани в "Света София". Това е църквата, в която е бил кръстен Самуил, убеден е Божидар Димитров. Няма къде другаде бащата на Самуил - комит Никола, който е бил управител на Средец, да кръсти сина си. Димитров е категоричен, че България не поставя въпроса само за временно връщане на останките на цар Самуил. "Това не са мощи на светец, а кости на български владетел и е време той да намери покой на българска земя", казва Димитров.
Прибирането на тленните останки ще бъде кулминацията в мащабното отбелязване на годишнината от смъртта на цар Самуил на 6 октомври 2014 г. Подготовката е започнала още по времето на ГЕРБ, а в края на ноември 2013 г. правителството на Пламен Орешарски сформира Национален комитет по честването, който ще бъде оглавен лично от премиера. Заместник-председатели са академик Стефан Воденичаров и министърът на културата Петър Стоянович. За членове са поканени министри, българският патриарх и кметът на София Йорданка Фандъкова.
По инициатива на фондация "Българска памет" и с подкрепата на Столична община до есента на 2014 г. в София ще бъде издигнат паметник на Самуил. "Това е годишнина, която трябва да бъде отбелязана подобаващо. Тъй като очевидно няма кой да се захване с подобна инициатива, ние ще го направим", казва д-р Милен Врабевски, председател на фондацията. Лекарят, който през 2013 г. получи награда за европеец на годината, смята, че най-важното на този етап е да постигнем консенсус с Гърция до октомври и да бъде решен въпросът с останките на цар Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав. По неговите думи гръцката държава е заявила готовност преди повече от 6 години да размени останките на българския владетел срещу византийски патриаршески свитъци, пренесени у нас по време на Втората световна война.
"Идеята на управляващите да вземат останките на царя под наем за едно поклонение и да ги върнат е несериозна", смята д-р Врабевски. Според него, ако успеем да си върнем това значимо историческо наследство, ще покажем, че България все още държи на историята си. На този етап все още не е ясно мястото, на което ще бъде издигнат паметникът на цар Самуил, все още се очаква решението на главния архитект на столицата Петър Диков. "Очаква се и подкрепа от д-р Андрей Ковачев, Моника Панайотова и други евродепутати", заявява д-р Врабевски.
Националният исторически музей пък ще представи ценна юбилейна изложба, посветена на Охридската архиепископия, която е последната ни духовна крепост по време на Османското владичество. Един от най-скъпите предмети в нея е златна корона на охридския патриарх, обсипана с 330 шесткаратови рубини, оценени на 40 млн. долара.
