Откъде е родом първият европеец? Кога за първи път човешки крак стъпва на Стария континент? И може ли България да се окаже мостът, по който първият представител на рода Homo е преминал от Африка в Европа? Сензационните открития, направени в пещерата Козарника край Белоградчик, преобръщат теориите на френски и български археолози. Преди да я да я проучат тезата им е, че праевропеецът е прескочил от Африка през Гибралтар. Доказват го находки в Испания, чиято възраст е 800 000 г., в Турция - на 400 000 г., във Франция и Хърватия. През 1996 г. французите попадат на следи от живот на човек в Козарника, датирани на 1,6 - 1,4 млн. години, предаде Стандарт нюз.
Учените влизат в Козарника неслучайно. За нея още през 1933 г. съобщава археологът Рафаил Попов, който оставя описания, насочващи към откритието. Според него в пещерата са живели хора още през каменната ера. От 1996 г. всяко лято български екип, воден от ст.н.с. Николай Сираков от Археологическия институт на БАН и френски, начело с Жан-Люк Гуадели от Института за геология и праистория на квартернера в Бордо проучват палеонтологията и геологията на пещерата. Какво откритие предизвика интереса към пещерата? Зъб на представител на рода Homo - вероятно хомо еректус. И кости на животни, по които има резки. Няма съмнение, че са направени нарочно, а не са случайни драскотини, получили се при отделянето на месото от тях.Това говори за символно мислене
което преди 1,6 млн. години не е било присъщо на човека. То е доказано едва при хомо сапиенс, т. е. отпреди 50 000 г. Това предизвиква спор сред учените и си остава загадка до днес.
Българо-френската експедиция проучва началната фаза на късния палеолит. В пещерата, която има 18 културни хоризонта и 16 геологически пласта, най-голямо значение имат най-долните пластове. Те разкриват къснопалеолитната култура отпреди 37-34 хилядолетия. Откритите находки за човешка дейност отпреди толкова много години на това място променя и теорията за пътя на човека от Африка до Европа. Гибралтар отпада като възможност, изпъква Босфора. Дунав пък е
бил преминат при пролома Железни врати
Това е най-естественият маршрут на прачовека, който се озовал в пещерата Козарника, смята френският учен Жан-Люк Гуадели. Дали постоянно е живял в нея, или е идвал да пирува след лов в район, който е бил богат на диви животни, историята засега не дава отговор.
Разкопките продължават. Археолозите попадат на кости и скелети на животни, които отдавна са изчезнали - лъвове, пантери, коне, пещерна хиена. Откриват се и сечива и оръжия от кремък и кост. На сезон археолозите разкриват по 50 см пласт, а ги интересуват над 7 м. Затова разкопките продължават и това лято.
Пещерата е била и гъбарник
Сред местните пещерата е известна като Сухи печ. Преди години пастири я използвали за подслон на стада от кози, заради което започнали да я наричат Козарника. Била е и гъбарник, защото в нея отглеждали гъби. Била е и противоатомно скривалище...
Козарника не е единствената пещера в карстовия район на Белоградчик. Има още 28, част от които още не са проучени. Освен Магура при село Рабиша другите не са благоустроени. Нямат и осветление, затова в тях се влиза със специални лампи. Най-красива от всичките е Венеца, която е и най-лесно достъпната. За нея не е нужна екипировка, водач дори. Дълга е 220 м. Привлича с образуванията си - цветни сталактити и сталакмити.
В същия район е и Башовишки печ, дълга 1289 м. В нея тече река, която пролет прелива и наводнява близката жп линия. Затова е изграден бент в дупката да пази линията. Пещерата има две галерии, в които се влиза с лодки. Забележителна е с това, че в нея живее насекомо, което не е виждано на друго място у нас. И понеже Петър Берон е изследвал фауната й, насекомото е наречено на него - "Бероникус".
До Козарника се намира Миризливка. Някога двете са били една пещера, но потъване е предизвикало разместване на пластовете и са се образували две със срещуположни входове. Миризливка и сега е застрашена от пропадания, тъй като до нея чрез взривове се добиват хиляди тонове камък за строителството.
