Сякаш зъл демон е проклел мащабните проекти на България да не се случват - ако вярвате в окултното, а не в мъдрата поговорка, че "каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи". Да припомним магистрала "Струма" – започнала преди 23 години и неприключена. ЖП линията Бургас – София - започната от 2008-ма и неприключила. Магистрала "Хемус" навърши 50 години и краят ѝ не се вижда.
Сега към тази група тътрещи се като костенурка проекти се прибавя и тунелът под Шипка.
Договорът за него е подписан още през 2022 г. и е на стойност 358 млн. лв. с ДДС.
На този етап проектът даже е напълно спрян. А голямата причина за това е допусната явна фактическа грешка в кадастъра на имотите, през които трябва да премине пътният обект.
Явната фактическа грешка изглежда не е била никак явна, когато се е възлагал обекта. И това е станало известно едва когато са започнали проектирането, става ясно от отговора на регионалния министър Андрей Цеков до депутата Валери Митов от БСП.
Предисторията на тунела под Шипка
Припомняме, че поръчката бе стартирана през октомври 2019 г. и финализирана след безброй тегоби и смяна в ръководствата на МРРБ и АПИ с договор на 8-ми юни 2022 г.
Изпълнителят е консорциум „ПСВТ“ между фирмите „Пътни строежи – Велико Търново“ АД (с 34% дял), „Пътстройинженеринг – Т“ ЕАД (с 33% дял) и „Хидрострой“ АД (също с 33%). Договорът е по жълтата книга на Фидик –за проектиране и строителство. Още: Договорът за обход на Габрово и тунел под Шипка е факт
Предмет на тази обществена поръчка е петият, последен етап от инженеринговия проект за обход на Габрово и тунел под Шипка. Ново строителство е предвидено за 7,633 км, а реконструкция - на 2,920 км. Ще се изграждат пет тунела с обща дължина малко над 4 км, един мост и шест подлеза с обща дължина близо половин километър.
Първоначалният срок за изготвяне на техническия проект беше 240 календарни дни, а 1280 дни - за строително-монтажните работи, или близо три години и половина. Още: За 10 минути ще е пътуването между Северна и Южна България с новия тунел под Шипка
Че има голям гаф с проекта се разбра още преди подписването на договора. През януари 2022 в интервю пред БНТ тогавашният регионален министър Гроздан Караджов заяви следното: „Вчера имах един такъв малко момент, който ме смути, когато казах аз искам да обявя пред вас, журналистите, че за мой голям сюрприз „Шипка“ е само с по едно платно в посока. Т.е. тунелът ще бъде един обикновен път, където, ако закъса една кола или един ТИР, ще трябва да го затваряме, да правим тапи. Попитаха ме Вашите колеги, аз се смутих и не можах да отговоря, може би още не съм свикнал с новата си позиция, но както се казва като преспах и се събрах тази сутрин, смятам да канселирам този проект и да възложа ново проектиране с двулентов път, така, както е целият път от Русе до Търново, със същия габарит да мине през планината и със същия габарит да мине на юг. Така че това е решението ми и днес ще започна процедурата за канселиране на този проект и ще възложа ново проектиране. Започва отначало, уви, няма нито един национално важен проект, който да е на ниво проект. Нищо не може да започне да бъде строено от утре“.
Но не го „канселира“ обаче, за да не се загуби европейското финансиране от програма „Транспортна свързаност“. И на 8-ми юни 2022 г. председателят на АПИ тогава Тодор Василев подписа договора.
Какво се случи после?
СНИМКА: БГНЕС
Сроковете за тунела впоследствие бяха неколкократно удължавани, докато не се стигна до пълното му стопиране. Още: Кметът на Габрово пита министър Шишков дали тунелът под Шипка още е приоритет
- Заради несъответствия и непълноти в предоставените изходни данни от одобрения Подробен устройствен план-парцеларен план (ПУП-ПП) и кадастралната карта с допълнително споразумение от януари 2023 г. срокът за проектирането бе удължен със 192 дни.С второ споразумение от юли с. г. той е удължен с още 164 дни.
- С още едно – от август 2023-та, страните (АПИ и изпълнителя) са се съгласили срокът напълно да спре да се брои, считано от 31 юли до момента на получаване на писмено уведомление от изпълнителя за отстраняване на явна фактическа грешка за установените несъответствия в площите, отредени за корекции на реки и водохващания.
Каква е явната фактическа грешка?
Едната е констатирана при разработването на техническия проект за ново трасе на път I-5 Габрово - Казанлък в участъка от област Стара Загора и необходимост от корекция на р. Шипченска при входа на бъдещия тунел. Не са били отразени участъци от пътя и реката в кадастъра. Това възпрепятства работата по проекта в частта му за осигуряване на достъп до паметника „Шипка“ и обходен маршрут в случай на авария по новото трасе или тунела.
Налага се корекцията на р. Шипческа, но за част от проекта е установено, че попада в горски фонд. Водният обект е разположен в землището на с. Шейново и се стопанисва от МОСВ. Отразен е в геоинформационната система за управление на водите, но няма данни за него в кадастралната карта.
Извършени са геодезически измервания на пътя и водните течения. Тъй като теренът е планински, залесен и трудно достъпен, той е лазерно сканиран. Геодезическото заснемане е изработено чрез дистанционни методи. След обработка на данните и съвместяването им с кадастралната карта се установява, че са засегнати общо 14 частни и държавни имоти с обща площ 22 104 кв. м. В края на миналата година са одобрени измененията в проекта, съответно за отстраняване на явната фактическа грешка. Заповедта на СГКК Стара Загора е изпратена до всички заинтересовани лица. Очаква се тя да влезе в сила и имотите да се нанесат в кадастралната карта, след което проектирането за участъка може да продължи.
Вторият проблемен участък е в област Габрово. Там обхватът на водните обекти е грешно отразен в кадастъра и се пречи на проекта за реконструкция на водохващане „Козята река“. За него са комбиринари няколко метода за геодезическо заснемане, пак поради трудно достъпен терен. Основно е лазерно сканиране на терена, а с полярна снимка са направени контролни измервания. След обработка на данните се оказва, че са засегнати 19 частни и държавни имота с обща площ 25 651 кв. м.
Проектът за изменение в кадастъра за териториите, граничещи с водния обект и предложения за отстраняване на явната фактическа грешка е готов, но е възложено на Службата по кадастъра в Габрово да направи допълнителна проверка. Резултатите са представени на 22-ри януари т. г., но са констатирани несъответствия. Разликите са заради измервания при маловодие и при пълноводие. Проектът е върнат за преработка и предстои да се коригира.
На практика, с допълнителните удължавания, които са безспорен факт и без да се смята периодът на пълно спиране, обектът може да е готов най-рано през 2027 година. И то при възможно най-добри стечения на обстоятелствата, без никакви пречки по време на строителството.
