Златан Ибрахимович е един от най-добрите футболисти, които няма да участват на Бразилия 2014. Интересът към мнението на шведския национал обаче не отшумява дори броени дни преди старта на мондиала.
"Спортс Илюстретид" публикува интервю с един от най-атрактивните играчи на нашето време.
- Поздравления за книгата ви "Аз съм Златан", която според мен беше фантастична. Много сте искрен през цялото време. Защо решихте да напишете книга?
- Хората често пишат такива книги, след като приключат кариерата си. Защо? Реших, че е по-добре да постъпя по друг начин. В момента играя, имам какво да кажа, защото са ми се случили много неща. В Швеция непрекъснато съм по вестниците. Хората са много любопитни, за мен се пишат много неща, част от които не са верни. Обикновено ги оставям без коментар, защото това не е в стила ми. Затова реших, че най-честният начин да отговоря на интереса към мен. Хората знаят, че съм спечелил много трофеи, че съм играл в този и в онзи клуб. Те обаче искат да знаят истинската ми история. Книгата я представя. Това беше шансът ми да кажа какво всъщност ми се е случило.
- Като син на имигранти в Швеция чувствахте ли се като част от местната култура като малък?
- Не. Мислех, че местните имат много предимства спрямо мен. Затова трябваше да съм десет пъти по-добър от тях. Усещането беше, че не ме приемат. Но може би точно това ме пришпорваше. Това ми даваше мотивация да вървя напред, осигуряваше ми адреналина, за да се опитвам да стана по-добър и да опитам да постигна нещо повече. Така че ядът ме накара да стана по-добър. За щастие не ме ядосаха достатъчно, че да правя глупости.
- Все пак признавате, че като младеж сте крали велосипеди. Защо?
- Защото нямаше как да стигам навреме за тренировки. Разстоянието беше прекалено голямо. Живеех с баща си, а той работеше и вместо да извървя тези 10 километра, използвах колело. Имах нужда от транспорт.
- Пишете за сложните си отношения с Гуардиола. Какво не ви харесваше у него?
- В началото той положи много усилия да ме доведе в Барселона. Успя да убеди всички, дори и мен, да отида там. В първите шест месеца всичко беше фантастично, а после нещо се промени. Все още не разбирам какво точно се случи. Нито веднъж не ме повика в стаята си, за да ми каже: "Чуй, не играеш добре. Не играеш така, както искам. Не изглеждаш добре. Не говориш добре." Не знам защо, но нямаше такъв разговор, така че за мен това си остава голяма мистерия. Даваш 70 млн. евро за някого и шест месеца спираш да му говориш. Що за мъж си след такава постъпка? Това е моето мнение за случилото се. В същото време, научих нещо от тази история и тя ме направи по-силен. Човек се учи както от положителните, така и от отрицателните изживявания. Това е положението.
- Пишете, че Моуриньо за вас е бил човек, за когото сте били готови да умрете. Защо?
- Той умее да убеждава и да манипулира хората. Винаги може да те накара да направиш това, което иска. Гуардиола е фантастичен треньор, но не ми харесва като човек. А Моуриньо е различен. Той те убеждава, кара те да направиш това, което иска. Затова е толкова успешен треньор. Той съчетава две в едно. Моуриньо е уникална личност с уникален характер.
- Кой е най-хубавият гол, който сте вкарвали някога?
- Мисля, че хората дълго ще помнят гола ми срещу Англия. За него получих награда от ФИФА, което го прави още по-специален. Както и фактът, че го вкарах точно на Англия.
- Кой е най-добрият съотборник, който сте имали някога?
- Патрик Виейра. Когато дойде в Ювентус, той беше изключителен футболист със силен характер. На всяка тренировка беше истинско чудовище. Искаше да разбие всички, но не в отрицателния, а в положителния смисъл. Както тренираш, така играеш. Наблюдавах го и научих много.
- С кое свое постижение се гордеете най-много?
- С това, че съм играл с много големи звезди и съм научил много от тях, а също, че съм спечелил 22 трофея.
- Срещу кой защитник ви е било най-трудно?
- Играл съм срещу много добри защитници. Мисля, че Малдини беше човекът… Той беше съвършен, завършен защитник. Силен, интелигентен, агресивен – всички качества, които трябва да има един бранител.
- На кой вратар ви е било най-трудно да вкарате гол?
- На Джиджи Буфон. Когато отидох в Ювентус, бях млад играч и изведнъж се озовах в една съблекалня с Тюрам и Трезеге, видях Дел Пиеро, Канаваро, Емерсон, Недвед, Буфон. Не можех да повярвам, че съм в една съблекалня с всички тези суперзвезди. В същото време си мислех, че щом съм там, значи съм добър. Това ми даваше самочувствие. А на тренировките беше достатъчно трудно да преодолея защитниците – Канаваро, Тюрам, Дзамброта – боже! Но накрая ме чакаше Буфон. Имах чувството, че е невъзможно да го преодолея. Така беше на тренировките, представете си как е било по време на мач.
- Най-добрият футболист, срещу когото сте играл някога?
- Ох… Много са и не знам кого да избера. Може би Роналдо, Феномена. Той беше моят идол. Съвършен футболист. Според мен никога няма да има по-добър от него.
Грант Уол, "Спортс Илюстрейтид"
