Един от най-добрите вратари в историята е определение, което чудесно приляга на холандската легенда Едвин ван дер Сар. Бившият вратар вече не е играещ футболист, но отново е близо до футбола. Какви са най-звездните му моменти на световни първенства и какви са очакванията му за представянето на «лалетата» на Мондиал 2014, Ван дер Сар разкрива в интервю за официалния сайт на ФИФА.
Едвин, какъв е най-запомнящият се момент от твоята клубна кариера?
- Обикновено се казва, че той е бил с клуба, който ти е дал старт във футболната кариера. Прекарах много време в Аякс, бях с много млади играчи и мисля, че в средата на 90-те години ние наистина се справихме с елита на Европа и спечелихме Шампионската лига през 1995 г. Но мисля, че моят момент на слава беше през 2008 г. С Манчестър Юнайтед. Спечелването на Шампионска лига в Москва след изпълнение на дузпи, спасяването на последната от тях и съзнаването, че целият фокус е върху теб за тези три или четири секунди... Това е просто невероятно преживяване.
Държиш редица рекорди, включително най-много мачове за Холандия и Юнайтед, най-старият играч на Манчестър Юнайтед след Втората световна война. Липсват ли ти рекордите сега, когато се пенсионира?
- Разбира се, липсва ми футболът, играта, шегите в съблекалнята. Сега аз съм маркетингов директор в Аякс, така че още работя във футбола, но в напълно различна среда. Мога да ви кажа, че сега работата е по-трудна, това е защото се опитваме да създадем нещо в прочутата ни академия. Ние винаги сме успявали благодарение на нашите млади играчи, които влизат в първия отбор. Правим опит да отправим предизвикателство към европейските клубове, които може би имат по-голяма финансова подкрепа от нас. Това е една страхотна възможност за мен да науча много неща за себе си и да инвестирам в различни неща от моята кариера като играч.
Ти спечели Шампионска лига през 2008 г. след изпълнение на дузпи, а десетилетие по-рано, през 1998-а загуби от Бразилия във Франция заедно с холандския национален отбор. Измъчва ли те още това?
- Успехът е ключът във футбола и с националния отбор съм достигал до няколко полуфинала, повечето от които сме губили след дузпи. Никога не бихме могли да приемем последната пречка за достигането ни до финал в моята ера, въпреки че преди 4 години в Южна Африка холандският отбор стигна до финал, но, за съжаление, отново загубихме. Претърпели сме три загуби на финал, което не е добра поличба. Разбира се, че е разочароващо, но този мач срещу Бразилия е върховата точка на кариерата ми на световни първенства. Атмосферата преди мача, когато стадионът от едната страна бе оранжев, а от другата в жълто и синьо, небето бе светло синьо, а след това падна нощта и светлините блеснаха. Беше толкова забързан и напрегнат мач, който стигна до продължения, а след това до дузпи. Изнервящо, но и доста удовлетворяващо бе, че сме били в състояние да постигнем нещо подобно и да участваме на Световно.
Как се чустваш в навечерието на Мондиал 2014 в Бразилия, смяташ ли, че сегашният отбор на Холандия има необходимото, за да впечатли там?
- Ние сме в малко повече от труден момент сега, не разполагаме с 10 или 11 играчи от световна класа, имаме може би три или четири такива и те остаряват. Така че е крайно време младото холандско поколение да вземе лаврите от по-старите и да постигнат успех. Първо в клубовете си и след това и в националния отбор. Да постигнат нещо повече от това, което ние направихме през последните три или четири години. Не, три години, преди четири бяхме на финал!
Една позиция, от която без съмнение се интересуваш, е вратарската. Кой е твоят номер едно?
- Мисля, че това е Яспер Силесен. Той играе за Аякс, влезе в отбора тази година и има три или четири мача за националния отбор. Той е млад вратар, има качества, добър е с краката – това е нещо, от което Аякс и Холандия имат нужда. Той е способен да държи позиция на Световното. Силесен играе за моя клуб, така че, разбира се, се надявам селекционерът да избере него. Но всеки от останалите вратари ще свърши същата работа, ако успее да опази вратата си суха по време на турнира, това ще бъде страхотно.
