След 12 дълги години отборът на Белгия е отново на световно първенство. И ако могат успехите на този тим да се съизмерват с нещо, това определено са неговите вратари. Жан Мари Пфаф или Мишел Прюдом бяха ключови фигури между 1982 и 2002 г. в златната епоха на Белгия. Сега честта да ги наследи се пада на Тибо Куртоа. Със своите 22 години белгийският вратар е най-младият сред колегите си на основните отбори на мондиала.
Куртоа е роден в Бре, проивинция Лимбург. Още от много малък се занимава с различни видове спорт. Неговият баща Тиери и майка му Гите били професионални волейболисти през 90-те години, което предполагало, че и малкият (но доста снажен) Куртоа ще наследи от тях страстта към тази игра. Те дори имали игрище в къщата си, на което тренирали.
Куртоа и двамата му братя по цял ден се надпреварвали кой първи ще удари топката. Но сестра му Валери (настояща волейболистка в първа белгийска дивизия) и малкият му брат Гаетан (младежки национал) били тези, които решили да тръгнат по стъпките на родителите си.
Но малкият Тибо бил много будно дете, искащо да изпробва нови неща. Освен с волейбол, след училище се занимавал и с футбол, тенис, баскетбол, колоездене... И всичко му се удавало. "Но над всичко беше футболът", признава баща му. Затова и само 5-годишен той започва футболната си кариера в Билзен. Три години по-късно подписва с Генк, където окончателно се формира като вратар. Защото в началото играел като ляв бек. Един от треньорите на отбора тогава карал полевите играчи и вратарите да сменят местата си по време на заниманията.
Така бил открит талантът на Куртоа на вратата. И изглежда волейболните му способности и усет към топката му помогнали да се оформи като голям вратар. "Волейболът е голям спорт, трябва да знаеш точния момент, в който да удариш топката. Както се случва и на него, когато излиза да боксира. Отскокът, въздушните топки. Там този спорт му е помогнал много", горд е татко Тиери. И е прав. Куртоа е много умел във въздуха, много ловък при излизанията и освен това играе добре с крака.
Така че, само на 16 години той дебютира с клубния си отбор в първа белгийска дивизия. В което отново имала пръст и съдбата. Защото през сезон 2008-09 Тибо започнал като шести вратар на Генк. Но след продажбата на първите двама, наказанието на третия и контузиите на другите двама, Куртоа застанал на вратата на отбора си и я защитавал, все едно бил ветеран. Следващият сезон бил резерва, но през 2010-11 треньорът окончателно го избрал за титуляр и Куртоа станал шампион на страната си със забележително представяне в последния мач, в който Генк играел за титлата. Той можел да пробва късмета си и в Лига Европа.
Последвалата оферта от клуба не го удовлетворява и Куртоа решава да се пробва в Европа. Подписва с Челси за 5 години, а сините от Лондон плащат за него 7,9 млн. евро. И в същия ден Челси решава да го даде под наем, понеже разполага с изключителен вратар в лицето на Петър Чех. Атлетико (Мадрид) се възползва. Още от първия ден Куртоа показва, че на него може да се разчита и неусетно превръща в свое титулярното място на отбора от "Висенте Калдерон". Другите двама вратари - Жоел и Асенхо, трябвало да си търсят късмета другаде.
На всяко момче на неговата възраст би му било трудно да живее в чужбина и да остави семейството си. Но Куртоа бил като всъдеход. Освен че се адаптирал от първия ден в Мадрид и заживял, без да знае какво го чака, той научил испанския език и завързал големи приятелства в испанската столица. През първите си два сезона спечелил една Лига Европа, една Суперкупа на Европа и една Купа на Испания, освен трофея "Замора" (за най-добър вратар в Примера, б.р.) през 2013 г. Затова и не лиспват похвали от страна на неговия треньор Диего Симеоне, който е наясно колко важен е за отбора този вратар: "Колкото и да се плати за Куртоа, ще е малко".
В националния отбор на Белгия Куртоа също завоюва титулярното си място. Дебютира на 19 години, и то на "Стад дьо Франс". В приятелски мач срещу френския национален отбор, който не успява да победи белгийците и се сблъсква с един непреодолим Куртоа, запазил мрежата си суха. Там започва всичко, но младежът триумфира в Ла Лига и в Европа, което му позволява да се наложи над Симон Миньоле, настоящия вратар на Ливърпул, който е с 4 години по-голям и с повече опит. Миньоле дори притиснал селекционера Марк Вилмотс да му върне титулярното място, което звучи почти утопично на фона на развихрилия се Куртоа: той изигра всички мачове от квалификациите и допусна само 4 гола. Отборът му не загуби нито един мач.
И така, момчето, което се роди да бъде волейболист, сега е безспорният господар на белгийската врата. "Добре, че реших да играя футбол", споделя той.
