Европейският съюз върви уверено към приемането на нови правила за по-справедлива минимална заплата. Според проекта, минималното възнаграждение в страните от Европейския съюз не бива да бъде по-ниско от 50% от средната заплата и 60% от медианната работна заплата.
Средната брутна работна заплата в България възлиза на 1543 лева (1 197 лева нетно) към края на месец септември тази година, сочат данните на Националния статистически институт. Така, ако се приложи горепосоченото правило, минималната заплата в България би следвало да стане 771 лева (598 лева нетно). Това би било скок от 18% спрямо настоящия размер на минималното възнаграждение у нас, което възлиза на 650 лева (504 лева нетно).
Но дали същата закономерност важи, ако вземем предвид медианната заплата в страната. За разлика от средното възнаграждение, което представлява средноаритметична стойност, медианната заплата се измерва по различен начин. Тя представлява идеалната среда между най-високата и най-ниската заплата у нас. Казано с други думи, медианата разделя горните 50% по възнаграждение и долните 50% по размер на заплащането.
Последните данни за размера на медианната заплата в България са към края на октомври 2018 година, тъй като Националния статистически институт прави подобно проучване веднъж през 4 години, обясниха за Actualno.com от пресцентъра на НСИ.
Данните за медианната заплата в България към края на октомври 2018 година показват, че тя е далеч по-ниска от средното брутно месечно възнаграждение за разглеждания период. Докато средната брутна заплата през октомври 2018 година е била 1 115 лева, то медианната заплата е достигала едва 760 лева. Тоест средната заплата е с близо 47% по-висока от медианното възнаграждение към разглеждания период.
Това означава, че към десетия месец на 2018 година, 50% от заетите у нас са получавали месечно възнаграждение в размер на 760 лева или по-малко. Голямата разлика между двете цифри демонстрира колко широко е разтворена ножицата между хората с високи доходи и тези с ниски възнаграждения.
Така, ако в България се вземе предвид медианната заплата като отправна точка за минималното възнаграждение в страната, то 60% от тази стойност всъщност могат да се окажат по-ниска сума от настоящия размер на минималното заплащане.
Размер на средната брутна заплата у нас; Източник: НСИ
Трябва да се отбележи, че медианната стойност не винаги е драстично по-ниска от размера на средната работна заплата, като това зависи от видовете икономическа дейност. През 2018 година, средната брутна заплата в добивната промишленост е била 1648 лева, докато медианната е достигала приблизително същото ниво - 1647 лева. В същото време в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, където влизат и програмистите, медианата възлиза на 2 062 лева, докато средната заплата е 2604 лева. Тази разлика показва колко голям е диапазонът на месечните заплащания в тази икономическа дейност.
Поради липса на актуални данни, нека приложим повишението на средната заплата към ръста на медианния доход, с уточнението, че няма никаква гаранция, че тези две стойности нарастват правопропорционално.
В периода октомври 2018 година – септември 2021 година средната брутна заплата е нараснала с 38%. Така, ако добавим ръст от 38% към медианната заплата, при равни друг и условия, би следвало размерът й да е скочил до 1 048 лева за разглеждания период.
Ако изчислим минималната заплата на база 60% от медианния доход у нас, то нивото ѝ би следвало да бъде 628 лева, което е по-ниска сума от настоящото минимално възнаграждение от 650 лева.
Макар тези изчисления да не бива да се приемат за коректно отразяване на нивото на медианната заплата в България, то експериментът показва, че политическото говорене за минимална заплата като дял от медианното възнаграждение е по-скоро популизъм, отколкото ефективна икономическа мярка. Ако се вземе предвид медианния доход, който да включва всички изтчоници на доход на домакинствата, а не само заплатата, сметката може да излезе по-балансирана.
Така или иначе, концепцията за минимална работна заплата не се прилага във всички държави от Европейския съюз. Реално 21 от 27-те членки имат определен размер на минималното възнаграждение, докато при останалите се прилага форма на колективно договаряне.
Проектът на нова директива по-скоро цели да насърчи колективното договаряне на възнагражденията в рамките на ЕС, отколкото да постави твърда граница на минималното възнаграждение. Ако все пак всичко това стане реалност, то за България ще бъде най-удачно да вземе за база средната заплата, тъй като медианното възнаграждение просто няма да свърши работа.
