Държавният фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система, по по-популярен като Сребърен фонд, би стигнал за изплащането на пенсиите у нас за едва 3 месеца.
Средствата, натрупани в Сребърния фонд, възлизат на 3.654 млрд. лева към края на месец април тази година, сочат данните на Министерство на финансите. От началото на годината те нарастват със 102.7 млн. лева, което представлява ръст от малко под 3%. Спрямо април миналата година, размерът на фонда записва ръст от 312.3 млн. лева или малко над 9%.
В същото време, разходите за пенсии само за първите три месеца на настоящата година достигат 3.432 млрд. лева - сума почти равнозначна на средствата в Сребърния фонд, става ясно от данните на Националния осигурителен институт за консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване.
Разходите за пенсии за цялата минала 2021 година възлизат на 13.39 млрд. лева, като нарастват с над 20% спрямо предходната 2020 година. Това е над 3.5 пъти по-висока сума от средствата по Сребърния фонд.
На фона на това, разходи за пенсии ще вървят само нагоре в идните години, тъй като управляващите предвиждат увеличение на пенсиите с 21% в средата на тази година, което допълнително ще усили натиска върху пенсионната система.
Отдавна е печално известно, че Сребърният фонд няма капацитет да покрие изплащането на пенсиите у нас за продължителен период от време.
Докато едва ли има някой, който е готов да спори, че пенсионерите у нас не заслужават по-достойни доходи, то въпросителната е насочена по-скоро към ниския размер на Сребърния фонд и модела на управление на тези средства.
Сребърният фонд бе създаден през 2007 година с основната цел да подпомогне пенсионната система в бъдеще, когато работещите граждани няма да могат издържат солидарния модел на пенсионната система в България.
Трансферите към фонда по закон идват от фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване, приходите от концесии отчетени от държавния бюджет, приходите от приватизация и от други източници, определени със закон или акт на Министерски съвет.
Приходите от приватизация у нас отдавна пресъхнаха, тъй като голяма част от знаковите предприятия вече бяха приватизирани от частни инвеститори през последните десетилетия.
Ниският размер на трансферите към фонда, демонстрира, че и останалите горепосочени източници на приходи не могат да окажат сериозно влияние на размера на натрупаната сума.
Предвидено е и 25% от бюджетния излишък в края на бюджетната година да отива в Сребърния фонд, но това също трудно може да се случи когато традиционно се залагат дефицити в проектите за държавен бюджет.
Почти цялата сума в Сребърния фонд в размер на 3.64 млрд. лева са депозирани в отделна сметка в Българската народна банка, което носи нулева доходност на фонда. Казано с други думи, управлението на тези средства е пасивно и разчита единствено на трансферите, записани в закона.
Първоначалният размер на фонда при създаването му достигаше около 2 млрд. лева. Това означава, че за близо 15 години, Сребърният фонд е нараснал с едва 1.6 млрд. лева.
