Международната рейтингова агенция Standard&Poors потвърди дългосрочния и краткосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB/A-2, като перспективата пред рейтинга остава стабилна, съобщават от пресцентъра на Министерство на финансите.
В бъдеще рейтинговата агенция би пристъпила към повишаване на кредитния рейтинг на страната, ако икономическото възстановяване на България е съпроводено с по-бърза фискална консолидация или се наблюдава по-силна външна позиция на страната спрямо прогнозираната. В дългосрочен план рейтингът би могъл да бъде повишен при присъединяването на страната към еврозоната.
Сред факторите, които биха довели до понижение на рейтинга, е по-бавното икономическо възстановяване, например, защото преките последици от пандемията ще се окажат по-дълготрайни отколкото се очакват в момента. Това вероятно ще се отрази в забавена фискална консолидация и постоянно нарастващ нетен публичен дълг през следващите няколко години. Макар и малко вероятно, в средносрочен план от S&P биха предприели негативни действия по оценката на рейтинга, в случай че се появят дисбаланси във финансовия сектор на страната.
Според рейтинговата агенция икономическите последици от пандемията са управляеми, въпреки значителното въздействие в здравен аспект. Възстановеното вътрешно търсене, особено частното потребление, и нарастването на усвояването на средствата от ЕС ще повишат перспективите пред растежа в средносрочен хоризонт. Отпуснатите на България средства от предишната и настояща Многогодишна финансова рамка на ЕС, както и допълнителните средства по новия инструмент „Следващо поколение ЕС“, с които страната ще разполага, се оценяват на около 40% от очаквания БВП през 2021 г.
S&P очакват бюджетния дефицит да остане значителен и през 2021 г., вследствие на мерките за подкрепа по време на пандемията. Въпреки че някои мерки се предвижда да продължат и през 2022 г., рейтинговата агенция очаква дефицитите да започнат да намаляват от 2022 г., като отбелязват благоразумната фискална политика, която е постигната от няколко правителства. Въпреки фискалното разхлабване и нарастването на публичните задължения, нетният държавен дълг на страната остава нисък на около 20% от БВП, докато разходите за държавно финансиране са намалели до рекордно ниски нива.
В съответствие с глобалните тенденции, S&P отчитат, че инфлацията в България се е повишила през 2021 г. поради комбинираното влияние от покачването на цените на храните, енергията, както и засиленото вътрешно търсене, което влияе на базисната инфлация. Нарастването на цените следва да намалее през втората половина на 2022 г.
Външните рискове са управляеми след няколко години на намаление на нетния външен дълг, благодарение на поредицата от излишъци по текущата и капиталовата сметки, които от рейтинговата агенция очакват да продължат.
От рейтинговата агенция отчитат положително също и включването на българския лев във Валутния механизъм II и присъединяването на България към Банковия съюз през 2020 г. Като ограничения пред рейтинга са оценени БВП на глава от населението, който в сравнение със световните стандарти е на умерено равнище, както и оставащите структурни и институционални пречки.
Стабилната перспектива отразява очакването, че икономическото възстановяване на България ще се засили през следващите две години, подкрепено от по-нататъшно усвояване на фондове от ЕС. Въпреки, че някои мерки за фискално подпомагане ще бъдат продължени през 2022 г., от рейтинговата агенция очакват свиване на бюджетните дефицити през следващите две години, което ще запази публичния дълг нисък. Стабилната перспектива пред рейтинга отразява също очакванията, че икономиката няма да бъде изложена на дисбаланси във външния или финансовия сектор.
Какво пише Standard&Poors за България
България, подобно на много страни от Централна и Източна Европа, е свидетел на няколко огнища на пандемията през последните две години и в момента процентът на заразяване е много висок по световните стандарти. Коефициентите на ваксиниране в България са сравнително ниски, което означава, че пандемията може да продължи да се появява отново през 2022 г. Въпреки няколко епизода на блокиране и наложено извънредно положение, повечето ограниченията са по-малко строги и по-селективни, отколкото при много други държави, който са ограничили последствията за икономиката.
Съответно вътрешното търсене остава силно, което обяснява преди всичко защо икономическото свиване на България през миналата година с 4,4% от реалния БВП, беше умерено по глобалните и регионалните стандарти. Вътрешното търсене се е увеличило допълнително през 2021 г., особено частното потребление, подкрепяйки нашата прогноза за ръст на реалния БВП от почти 4% тази година, въпреки че няколко инфраструктурни проекта отчитат забавяне. Мерките за фискална подкрепа, насочени към пазара на труда, бяха ефективни, което смекчи първоначалното въздействие на пандемията и даде възможност за рязък отскок.
Очакваме инвестициите да имат по-силен принос за икономическия растеж от следващата година, когато се предвижда реалният БВП да нарасне с 4,3%. Вярваме, че усвояването на средства от ЕС ще се увеличи в България, тъй като се появят нови средства за финансиране, като NGEU (План за възстановяване на Европа). Тези средства, съчетани с финансиране от МФР на ЕС 2014-2020 и 2021-2027, също ще подкрепят това, което вярваме, че е солидна средносрочна перспектива за растеж. Според нас средствата от NGEU сами по себе си ще повишат БВП на България с 2,5%-6,0% до 2026 година.
България ще получи средства от ЕС за над 30 млрд. евро, което се равнява на 40% от БВП на страната за 2021 година, в периода до 2027 година, като потенциалът за усвояване на тези средства може да се удължи до 2030 година. Въпреки нашите очаквания, че България ще подобри усвояването на трансферите от ЕС, досегашните й модели на скромно усвояване предполагат, че може да бъде трудно за страната да усвои пълния размер на средствата, с които разполага през следващите няколко години, шише в съобщението на S&P.
От друга страна смятаме, че демографията може да попречи на потенциалния растеж в средносрочен план, тъй като работната сила продължава да се свива поради застаряване и известна емиграция. Преди пандемията работната сила в България намаляваше с около 1,0%-1,2% годишно, един от най-високите темпове в ЕС.
Към този момент не смятаме, че завръщането на българските работници след пандемията може да промени значително тази тенденция. Това подчертава необходимостта от продължаващи усилия за реформа, например чрез мерки, които се справят с несъответствията в уменията, подобряват бизнес средата, стимулират растежа на доходите и в крайна сметка помагат за забавяне на нетната емиграция в средносрочен план.
Оказа се трудно да се осъществят подобни структурни реформи предвид доскорошната политическа среда, която се характеризира с висока политическа фрагментация и нестабилност. През ноември 2021 г. България проведе третите си парламентарни избори за годината, след като не успя да формира жизнеспособно правителство след предишните избори през април и юли.
Това помогна да се забави подписването на договори, използващи средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост, което първоначално очаквахме да започне през 2021 г. Неотдавнашните избори, на които новосъздадена партия за борба с корупцията получи най-много гласове, може да увеличат шанса за поява на жизнеспособно правителство, но това остава несигурно.
Не можем да изключим възможността за правителство на малцинството. Като цяло очакваме процесът на вземане на решения да остане сложен и нестабилен през следващите години. Важен момент е, че членството на България в ЕС и присъединяването към еврозоната имат консенсус сред целия политически спектър, пишат от S&P.
Следователно, според нас политическата среда е малко вероятно да попречи на напредъка по присъединяването към еврозоната. Вярваме, че най-критичният фактор ще бъде политическата готовност на съществуващите държави-членки на еврозоната да приемат нови членове.
В по-широк план смятаме, че членството в ЕС е важна опора за политиката на България. Според нас някои институции на ЕС биха могли да продължат да изтъкват необходимостта от структурни реформи, свързани със специфични недостатъци по отношение на върховенството на закона в България, особено след като подобни оценки вероятно ще бъдат обвързани с усвояването на средства от ЕС в бъдеще.
Не очакваме обаче подобни потенциални оценки да продължат да представляват пречка, като се има предвид опитът на България да се придържа към препоръките на ЕС в миналото и нейните безспорни отношения с Европейската комисия (ЕК).
Напредъкът на България в някои от тези области беше признат през последните години, например в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК през 2019 г.
Включването на българския лев в ERM II и присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм също подчертава нейните законодателна ангажименти за укрепване на макропруденциална рамка, производства по несъстоятелност, управление на държавни предприятия, небанков надзор и процеси за борба с изпирането на пари, следвайки предварителните условия, определени от Еврогрупата. Очакваме непрекъснат напредък по тези елементи през следващите няколко години.
