Скокът в цените на стоки и услуги изяде реалния растеж на заплатите в България, като същевременно поскъпването на храните вече има водещ принос за ускорената инфлация. Това става ясно от най-ново издание на месечния бюлетин за развитието на българската икономика на Министерство на финансите, публикуван на сайта на ведомството.
Според документа, доходите от труд през първото тримесечие на тази година са нараснали номинално с 9%, като увеличението компенсира скока на потребителските цени. Когато обаче растежът на доходите от труд бъде съобразен с инфлацията, реалното увеличение възлиза на едва 0.1% за периода.
„През първото тримесечие на 2022 г. номиналното нарастване на доходите от труд в страната достигна 9% и компенсира отчетения ръст на потребителските цени. Реалният темп на растеж на показателя, дефлиран с ХИПЦ (хармонизиран индекс на потребителските цени, бел. ред.) възлезе на едва 0.1%.”, пише в бюлетина.
От финансовото министерство отчитат, че динамиката на заплатите се забавя леко в сравнение с миналата 2021 година. От друга страна, за разлика от преходната година, частният сектор има по-висока тежест в нарастването на доходите, спрямо публичния сектор, който бе водещ в това отношение през 2021 година.
„За разлика от предходната година, заплатите в публичния сектор се повишиха с по-нисък темп (1.8% на годишна база), докато заплатите в частния сектор продължиха да нарастват с двуцифрен темп (11.6%).”, пише в редовния преглед на Министерство на финансите.
Увеличението на доходите от труд в сектора на услугите има най-сериозен принос за нарастването, както на заплатите, така и на заетостта.
Според анализа, най-висок номинален темп на растеж на заплатите се наблюдава в хотелиерство и ресторантьорство – ръст от 34.4%. Дейностите в сферата на културата, спорта и развлеченията заемат второто място с номинален ръст на заплатите от 32.7%. Дейностите с най-нисък растеж на средната заплата са държавно управление (0.1%) и образование (0%).
Храните поскъпнаха с 20% за година
Поскъпването на храните вече има водещ принос за ускорената инфлация в България, става ясно от редовния бюлетин за състоянието на българската икономика на Министерство на финансите. Според анализа, храните у нас са поскъпнали с 20.2% на годишна база. Този скок прави поскъпването на хранителните стоки основна причина за ускоряването на инфлацията у нас заедно с енергийните стоки.
„Годишният темп на инфлация продължи да се ускорява до 12.1% (през април, бел. ред.), като за това допринесоха най-вече хранителните стоки и в частност преработените храни. Поскъпването при храните бе 20.2% на годишна база и вече има водещ принос за годишното повишение на индекса, като заедно с енергийните стоки продължават да формират повече от 70% от годишният темп на инфлация. Базисната инфлация нарасна до 8.6% на годишна база през април.”, пише в бюлетина.
През април месечната инфлация достига 2.1% според ХИПЦ, който се прилага в ЕС и обикновено е малко по-нисък от хармонизирания индекс на потребителските цени, който е официален измерител на инфлацията у нас. За сравнение, според родния ИПЦ месечната инфлация през април е 2.5%, а годишната достига 14.4%, сочат данните на Националния статистически институт.
С най-голямо поскъпване през април са били храните (+4.2%), като формираха почти половината от нарастването на общия индекс, пише в документа.
Във връзка с Великденските празници през месеца по-осезаемо повишение в цените имаше при месото (+7.1%), но също и при мляко, млечни продукти и яйца (средно с +4%), зеленчуци (6.5%), продължи и поскъпването при масла и мазнини (+4.5%), посочват от финансовото министерство.
По-високи цени през месеца бяха регистрирани и при енергийните стоки и най-вече при транспортните горива – с 4.3%, както и при неенергийните нехранителни стоки – с 1.5%, като с най-голям принос бяха облекло и обувки, добавят от финансовото ведомство.
Още: Средната заплата в София стигна 2340 лева
