Представители на работодателите подкрепиха предложената промяна в размера на линията на бедност, а синдикатите поискаха промяна в методиката за определянето ѝ. Становищата бяха изразени по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Линията на бедност - 638 лв.?
Членовете на НСТС обсъдиха проект на постановление на служебното правителство линията на бедност за 2025 г. да бъде 638 лв. За тази година тя е 526 лв. Представителите на бизнеса подкрепиха предложения от кабинета размер, но според Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) линията на бедност за следващата година трябва да бъде по-висока - 667 лв.
Още: КНСБ настоява за по-висока линия на бедност
От Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепяме проекта за постановление, но ни липсва информация как това увеличение ще се отрази на бюджетните разходи в частичната предварителна оценка на въздействието, каза Валери Велев, член на асоциацията. По думите му не трябва да се бъркат понятията за линия на бедност и за минимална пенсия. Минималната пенсия е такава, каквато следва по формулата съгласно осигурителния принос и трудовия стаж, и няма връзка с линията за бедност, добави той, цитиран от БТА.
Българската стопанска камара също подкрепя проекта за линия на бедност в размер на 638 лв., което е с 21,3% увеличение, каза Добри Митрев, председател на камарата. По думите му инфлацията за България за 2025 г. е предвидена за 2,6 процентни пункта, което означава, че повече лица ще бъдат обхванати и тяхната покупателна способност ще се повиши.
От Българската търговско промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също подкрепиха проекта за постановление за промяна на размера на линията на бедност, като поискаха подробна информация за уязвимите групи, които ще получат социалните помощи.
Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов, който представи проекта на постановление, каза, че всяка година размерът на линията на бедност се актуализира, за да се формулират адекватни социални политики. По думите му се задълбочават предизвикателствата в областта на неравенствата и е необходимо е да се определи нов размер на линията на бедност за страната. С нарастването със 112 лв. за следващата година спрямо тази се разширява обхватът на уязвимите хора, каза още той.
Още: Над 1.3 млн. българи са живели под прага на бедност през 2023 г.
Линията на бедност за 2025 г. трябва да е 667 лв., каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. По думите му в България и Румъния населението, живеещо в риск от бедност, е съответно 30% и 32%, което е три пъти повече в сравнение с данните за Чехия, Полша и Словения. Според Димитров в риск от бедност са 1,933 млн. българи. Продължаваме да настояваме, че методиката за определяне на линията на бедност трябва да се прецизира и да има целево разработена потребителска кошница, така че да сме сигурни, че с тези политики изваждаме хората от бедността дори и с малко, каза още той.
Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда „Подкерпа“ посочи, че синдикатът подкрепя по принцип предложеното ниво на линия на бедност, защото това е нормативно уредена материя, но се съгласи с мнението на Димитров, че последните доста години групата на бедните не варира и че две трети от домакинствата са под жизнения мининум. Определената линия на бедност е ниско число спрямо жизнения минимум. Последните данни сочат, че български предприятия се изнасят в чужбина, което означава, че като държава и бюджетни разходи ще понесем още щети, което ще доведе или до нарастване на бюджетните дефицити, или до нарастване на данъци, допълни Кацарчев.
Мнението на синдикатите е по отношение на методиката за определяне на линията на бедност, а не за сегашното постановление, каза председателят на НСТС Людмила Петкова и отбеляза, че е възможно методиката да бъде обсъдена на по-късен етап. Сегашният проект е на база действащата методика, посочи тя.
