Броят на сметките с наложени запори у нас нараства значително през последните години на фона на пандемията и настоящата енергийна криза. Общият брой на сметки с наложени запори се увеличава с 20% на годишна база до 2.26 млн. броя към края на първото полугодие на тази година, според данните, подадени към Регистър на банковите сметки и сейфове.
За сравнение, към края на месец юни миналата година, в регистъра са поддържани записи за 1.875 млн. сметки с наложени запори или за приблизително 385 000 сметки по-малко. Спрямо края на първото полугодие на предепидемичната 2019 година, настоящият брой на сметките с наложени запори отчита още по-внушително увеличение – скок от близо 2.5 пъти.
Това става ясно от отчета на Българската народна банка за първото полугодие на 2022 година, който съдържа информация за подадените данни от банки и платежни институции у нас към родния Регистър на банковите сметки и сейфове (РБСС).
Според шестмесечните отчетите на БНБ от отминали години, поддържаните записи в РБСС за сметки с наложени запори са обхващали общо 920 700 сметки към края на юни 2019 година. Броят на сметките със запори нараства до 1.43 млн. към края на юни 2020 година, а 12 месеца по-късно вече възлиза на 1.875 млн. сметки, само за да достигне горепосочените 2.26 млн. сметки с наложени запори към средата на настоящата 2022 година.
Като цяло подадените данни към РБСС обхващат 14.72 млн. банкови сметки към края на юни тази година (при 15.01 млн. 12 месеца по-рано), 615 310 платежни сметки (при 445 725 към юни 2021 г.), водени от платежни институции и дружества за електронни пари, и за приблизително 31 670 договора за наем на банкови сейфове (при 31 570 към юни 2021 година).
Към 30 юни 2022 г. в информационната система на РБСС се поддържаха записи за 1.32 млн. новооткрити банкови сметки (при 1.39 млн. към юни 2021 г.), за 1.40 млн. закрити банкови сметки (при 1.53 млн. към юни 2021 г.) и за 2.26 млн. сметки с наложени запори (при 1.88 млн. към юни 2021 г.), пише в отчета на БНБ.
Въпреки, че БНБ поддържа Регистъра на банковите сметки и сейфове, отговорност за данните носят институциите, имащи задължението да подават информация към регистъра, става ясно от Наредба номер 12 на БНБ за РБСС. Това са банките и клоновете на чуждестранни банки, извършващи дейност на територията на страната, платежните институции и дружествата за електронни пари с издаден лиценз от БНБ, когато водят платежни сметки, както и БНБ.
Информацията за банкови и платежни сметки и договори за наем на сейфове се осигурява в реално време, като институциите предоставят данни най-малко веднъж седмично. Информацията в РБСС се съхранява пет години от датата на закриване на сметка, съответно пет години от датата на прекратяване на договор за наем на банков сейф.
До информация от РБСС във връзка с изпълнение на служебните си задължения имат органите на съдебната власт (съдилища, прокуратура и следствени органи), Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната агенция за приходите, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенция „Митници“, Комисията за финансов надзор, частните и държавните съдебни изпълнители при образувано изпълнително дело и други органи, определени от закона, уточняват от БНБ.
Към 30 юни таи година в информационната система на РБСС са извършени общо справки за 333 417 лица от органите и институциите с право на достъп, като средномесечният брой на проверените лица е 55 570 (при 334 126 към юни 2021 г., средномесечен брой 55 688), пише в отчета на БНБ.
Проверките, извършени по електронен път, възлизат на 98.01% от общо извършените справки от РБСС (при 98.29% към юни 2021 г.), в това число 1962 броя за действителен собственик на титуляр на сметка.
Регистрираните кредити в системата на Централния кредитен регистър (ЦКР) към 30 юни 2022 г. възлизат на 6.316 млн. броя (при 5.972 млн. броя към 30 юни 2021 г.), а балансовата им експозиция достига 99.587 млрд. лева (89.755 млрд. лева към 30 юни 2021 г.), става ясно от отчета на БНБ.
Броят на подадените в регистъра кредитополучатели към 30 юни 2022 г. достига 2.572 млн., разпределени, както следва:
- физически лица – 2.319 млн.;
- юридически лица – приблизително 105 000;
- чуждестранни лица, които нямат регистрация по ЕГН/ЕИК или код по БУЛСТАТ/ПИК – приблизително 141 000;
- лица, упражняващи свободни професии или занаятчийска дейност – приблизително 7 000.
Към 30 юни 2022 г. при кредитополучателите – физически лица, най-голям бе делът на тези с остатъчен дълг по кредитите до 5 000 лв. (55.4%), а при юридическите лица преобладаваха кредитополучатели с остатъчен дълг по кредитите между 5 000 лева и 50 000 лева (31.9%), пише в отчета на БНБ.
Още: Лихвите по депозитите започнаха да нарастват
