Реформа на плоския данък у нас може да увеличи приходите в бюджета и да намали неравенствата в страната. Това препоръчват от екипа на Международния валутен фонд, който бе на официално посещение в България в периода 5 – 15 април, става ясно от заключителното изявление на мисията, публикувано на сайта на Министерство на финансите.
Според екипа на МВФ, България трябва да планира в средносрочен план фискална консолидация, която да бъде придружена от реформи както в приходната част, така и по отношение на управлението на разходите. Това е желателно заради застаряването и свиването на населението в страната, което в съчетание с несигурната външна среда и валутния борд, налага политика на фискална предпазливост, става ясно от изявлението.
Близо 20% от работещите у нас са в предпенсионна възраст
За да се постигне това, МВФ препоръчва преглед на данъчната система и увеличаване на приходите в бюджета и тяхното преразпределение.
Според екипа на международната организация, една от възможностите за увеличаване на приходите в бюджета е реформата на „ниската плоска ставка” на данъка върху доходите на физическите лица, която понастоящем у нас възлиза на 10%.
„Реформата на ниската плоска ставка на данъка върху доходите на физическите лица може да помогне за създаването на фискално пространство и за намаляване на неравенствата.”, посочват от МВФ.
Мисията на МВФ по време на среща с финансовия министър Асен Василев. Екипът на МВФ бе у нас в периода 5 - 15 април; Снимка: Министерство на финансите
Както е известно в България от 2008 година насам действа така нареченият плосък данък в размер от 10%. Тази ставка се прилага върху облагаемите доходи на населението, като за разлика от страните с прогресивен данък, ставката не изменя размера си в зависимост от доходите на данъчно задълженото лице.
От изявлението на МВФ не става ясно дали се препоръчва увеличаване на ставката от 10% или промяна на данъчния модел към прогресивен. При прогресивния данък се прилагат различни ставки в зависимост от размера на доходите на физически лица. Обикновено колкото по-висок е доходът, толкова по-висока става данъчната ставка.
Недостигът на работна ръка вдига заплатите у нас
От години у нас се спори дали плоският данък е предимство или недостатък на българската данъчната система. От една страна, ниският размер на плоския данък се счита като предимство, което помага в конкуренцията с други страни за привличането на чуждестранни инвеститори. От друга страна обаче, съществува схващането, че ниският плосък данък облагодетелства лицата с високи доходи и възпрепятства събирането на по-значителни приходи в бюджета.
За 2020 година малко над 18 000 души у нас са имали годишна данъчна основа над 120 000 лева, стана ясно в началото на тази година от писмен отговор на вицепремиера и финансов министър Асен Василев на запитване от народен представител. Общата сума на декларирания от тях данък върху доходите на физическите лица достига 586.8 млн. лева за разглежданата година, става ясно от отговора.
Сумата се равнява на приблизително 14% от общите постъпления в бюджета от данъци върху доходите на физически лица към края на 2020 година (4.1 мрлд. лева) и близо 12% от приходите по това перо към края на 2021 година (4.8 млрд. лева), сочи справка в данните на Министерство на финансите.
Общите постъпления от данък върху доходите на физическите лица се формират на база плосък данък от 10%, който се прилага за всички облагаеми доходи на гражданите, независимо от техния размер.
Според МВФ, намаляването на неравенството в доходите у нас може да се постигне и чрез преразглеждане на модела на управление на социалните разходи, повишаване на ефективността на разходите за образование, като освен това са необходими и реформи, засягащи здравните услуги.
„Преразглеждането на размера, насочването и състава на социалните разходи би могло да допринесе за намаляване на неравенството в доходите и осигуряването на равни възможности. Повишаването на ефективността на разходите за образование би допринесло за използване на потенциала му за намаляване на неравенствата, като същевременно са необходими и реформи за подобряване на предоставянето на обществени здравни услуги.”, посочват от МВФ.
Още: Държавният дълг ще нарасне с 23 млрд. лева за четири години
