Необслужваните бързи кредити у нас нарастват с 23.2% на годишна база до общо 346.4 млн. лева към края на месец септември тази година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, преди година сумата на лошите заеми е възлизала на 281.1 млн. лева или с 65.3 млн. лева по-малко спрямо настоящото ниво.
Годишният темп на растеж на необслужваните вземания по този вид кредити се засилва значително спрямо преходното тримесечие, когато бе отчетен ръст от 14.3% на годишна база. Още тогава само в периода април-юни необслужваните вземания по заеми скочиха с цели 20.1% спрямо края на първото тримесечие на тази година. През периода юли-септември обаче, изглежда, че тази тенденция утихва, тъй като се отчита спад при необслужваните бързи заеми от 0.4% спрямо края на месец юни.
Въпреки увеличението при необслужваните вземания, делът им спрямо общата маса заеми остава същия както и към края на септември миналата година – дял от 8.1% от всички кредити. Това се дължи на сериозния ръст на вземанията по така наречени бързи заеми през последните 12 месеца.
Вземанията по бързи кредити у нас продължават да нарастват с двуцифрен темп и през третото тримесечие на тази година. Основен генератор на увеличението са заемите с най-кратък срок за погасяване – тези с матуритет до 1 година, което издава тенденция за засилено търсене на оборотни средства през последната година за покриване на текущи нужди от граждани и бизнес.
За последните 12 месеца вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, нарастват с цели 807.4 млн. лева, което представлява годишно увеличение от 23.1%. Така към края на септември тази година вземанията по така наречените бързи кредити у нас възлизат на 4.295 млрд. лева, сочат данните на БНБ. Темпът на годишен растеж остава сходен с този от преходното тримесечие, когато увеличението при вземанията по кредити достигаше 23.2%.
Спрямо края на второто тримесечие, вземанията по този вид кредити нарастват с 4.3% или 176.8 млн. лева. Това представлява леко забавяне в растежа, тъй като тримесечното нарастване в периода април-юни бе 5.5% или 214 млн. лева.
Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 93.3 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 111.9 млн. лв. (в т.ч. 42.2 млн. лв. през третото тримесечие на 2022 г.), а закупените – 18.6 млн. лв. (в т.ч. 1.4 млн. лв. през третото тримесечие на 2022 г.).
В матуритетната структура преобладават кредитите над 5 години, които са 1.849 млрд. лв. в края на септември 2022 година (дял от 43% от всички кредити). Те нарастват с 24.4% (362.5 млн. лв.) спрямо края на септември 2021 г. и с 3.5% (62.3 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2022 година.
В края на третото тримесечие на 2022 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 906.6 млн. лева. Те нарастват с 9% (74.9 млн. лв.) на годишна база и с 5.8% (49.4 млн. лв.) в сравнение с края на второто тримесечие на 2022 година. Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 1.193 млрд. лв. в края на септември 2022 г., като нарастват с 34.3% (304.8 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2021 г. и с 5.9% (66.6 млн. лв.) в сравнение с края на второто тримесечие на 2022 година.
Вземания по кредити от резиденти по институционални сектори. В края на септември 2022 г. вземанията по кредити от сектор домакинства (и НТООД) нарастват на годишна база с 18.2% (468.3 млн. лв.) до 3.036 млрд. лева. Спрямо края на юни 2022 г. те се увеличават с 4.9% (142.6 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 74.8% в края на септември 2021 г. до 71.6% в края на същия месец на 2022 година.
Вземанията по кредити от сектор нефинансови предприятия са 1.101 млрд. лв. към края на третото тримесечие на 2022 година. Те се увеличават с 43% (331.3 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2021 г. и с 2.2% (23.3 млн. лв.) спрямо края на юни 2022 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства от 22.4% в края на септември 2021 г. до 25.9% в края на същия месец на 2022 година.
В структурата на вземанията по кредити от сектор домакинства (и НТООД) преобладават потребителските кредити, които са 2.910 млрд. лв. в края на третото тримесечие на 2022 година. Те се увеличават с 19.1% (466.6 млн. лв.) на годишна база и с 5% (139.4 млн. лв.) спрямо края на юни 2022 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектор домакинства (и НТООД) нараства от 95.2% към края на септември 2021 г. до 95.8% към края на същия месец на 2022 година.
Размерът на жилищните кредити в края на третото тримесечие на 2022 г. е 35.6 млн. лв. Те се увеличават с 6.5% (2.2 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2021 година и с 4.6% (1.6 млн. лв.) спрямо юни 2022 г. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор домакинства (и НТООД) намалява от 1.3% в края на септември 2021 г. до 1.2% в края на същия месец на 2022 година.
Другите кредити са общо 90.5 млн. лв. в края на септември 2022 г. Те намаляват с 0.5% (0.5 млн. лв.) на годишна база, а се увеличават с 1.9% (1.7 млн. лв.) спрямо края на юни 2022 година. Относителният им дял намалява от 3.5% в края на септември 2021 г. до 3% в края на същия месец на 2022 година.
Още: Изтеглихме четири пъти повече бързи кредити през миналата година
