Значителен процент от населението в страната ни знае отговора на въпроса "Къде се печатат парите в България", но дори живо интересуващите се от темата рядко са запознати с цялата история на печатането на българските пари. Темата е любопитна, полезна за повишаване на нивото на общата култура, а е възможно и да спомогне за увеличаване на финансовата ви грамотност, която е в основата на балансираните лични финанси особено във времена на кризи и инфлация. Отделете 5 минутки от времето си и открийте много повече ценна информация и история, свързана с финикийските знаци, отколкото къде се печатат парите в България.
Къде се печатат парите в България?
Известно ви е, че печатането на пари у нас е дейност, поверена на БНБ и най-вече печатницата на БНБ. Вероятно тук много от вас се изправят пред въпроса защо тогава не можем да си напечатаме много банкноти и да не сме една от най-бедните държави в ЕС. Неконтролираното и безразборното печатане на пари без покритие е опасно за икономиката, финансите и като цяло за обществото. Подобен крах, причинен от печатането на пари без покритие, наблюдавахме през 90-те години на XX век. Бързаме да успокоим тези от вас, които помнят трудните времена, че сега е невъзможно да се случи отново, тъй като е невъзможно в условията на валутен борд да се печатат безконтролно пари. Всеки лев, който БНБ пуска в обръщение, трябва да бъде обезпечен от валутния резерв на страната.
Печатницата на БНБ, която се явява отговор на простичкия въпрос къде се печатат парите в България, има дълга история, започваща веднага след освобождението. Тази печатница обаче не е била винаги мястото, където се е печатал българския лев. В годините назад монетите и банкнотите ни са сечени и печатани в редица страни по света и в български печатници, различни от печатницата на БНБ. Връщаме ви назад в миналото, за да разкажем.
История на БНБ
Непосредствено след Освобождението на България – още на 23 май 1879 година официално е открита Българска народна банка, а месец по-късно е осъществена и първата банкова операция. Непосредствено след обявяване на България за независима държава хаос цари в паричното обръщение в страната ни, използват се всякакви монети и банкноти – нещо, което вероятно е съвсем очаквано след 5-вековното робство. Този хаос обаче налага бързо въвеждане на единен паричен измерител. Създадена е със закон, приет от Второто обикновено народно събрание, българската национална парична единица – лев, а много скоро след това са отсечени първите български монети – през 1881 г. в Бирмингам, Англия. Те били от 2, 5 и 10 стотинки. През 1882 година са отсечени и монетите от 1 и 2 български лева, като това се случва в Русия.
В онези години не е функционирала печатницата на БНБ, която познаваме днес, и печатането на парите през дългата история на БНБ се е извършвало в редица други родни и чуждестранни печатници в Русия, Германия, Англия, САЩ, както и у нас – в бившите „Държавна печатница“ и държавна печатница за ценни книжа „Дечо Стефанов“ в столицата. Едва през 1998 година печатането на пари започва да се осъществява в „Печатница на БНБ“ АД.
Печатането на български банкноти в чужбина е гореща тема и в съвременната история на БНБ. През 2013 година това е една от най-коментираните теми, станала предмет на ожесточени спорове, покрай създаването на съвместно предприятие между печатницата на БНБ и френската компания „Франсоа Шарл Обертюр Груп”, популярна със своята 170-годишна история и с печатането на парите на 70 държави по света, като идеята е левът да се печата зад граница. Явяват се притеснения, изказани публично от трибуната на Народното събрание, че при дял от 30% френската компания може да вземе решение за увеличение на капитала без съгласието на българската страна и така делът на БНБ да стане нищожно малък. Говори се за тайна приватизация и заплаха за националната сигурност от страна на депутати. След проверки на отговорните институции и отказ на прокуратурата да образува наказателно производство заради липса на данни за престъпление и опасност за националната сигурност, случаят е приключен.
