Лихвите по кредитите за граждани и бизнес могат да скочат през тази година, като причина за това се крие във външната среда свързана с политиката на Европейската централна банка и реакцията на финансовите пазари. Това става ясно от изказване на подуправителя на Българската народна банка Калин Христов по време на конференцията „Банките и бизнесът“, София, проведена в началото на месец декември миналата година, сочи съобщение на сайта на БНБ.
Според Христов, основният риск, свързан с външната среда, който може да засегне българската икономика би бил рязка промяна на паричната политика на Европейската централна банка и съответно реакцията на финансовите пазари, което може да доведе до по-рязко увеличение на лихвените проценти по правителствените задължения. По-високата цена за финансиране на правителствата от своя страна може да вдигне лихвите по кредитите за граждани и бизнес.
„Може да наблюдаваме настъпване на разрив между фискалната и паричната политика. Докато фискалната политика остава стимулираща, централните банки започват да оттеглят своите стимули, включително чрез намаляване на покупките на държавни ценни книжа.”, казва Христов.
„Това ще повиши цената на финансиране на правителствата и на лихвените разходи по вече емитиран държавен дълг, особено при по-задлъжнелите правителства. По-високите лихвени проценти по правителствените дългове в последствие могат да се пренесат в нарастване на цента на финансиране на домакинствата и фирмите.”, казва подуправителят на БНБ.
Инфлацията ще продължи да се ускорява
Калин Христов посочи, че ако няма мерки от страна на ЕЦБ, то може да се очаква инфлационна спирала.
„Единствено изключение е ЕЦБ, която продължава да поддържа тезата за временен характер на инфлацията. Въпреки наличието и на определени временни ефекти за ускоряването на инфлацията в еврозоната (например увеличението на ДДС в Германия), повечето фактори са дългосрочни. Ако тези фактори не бъдат поставени под контрол, те вероятно ще доведат до инфлационна спирала.”, казва той.
Очакванията за догодина са свързани с все по-голямо разтегляне на хоризонта на възстановяване в бъдеще време. Част от причините за това са дългосрочните затруднения в международните вериги на доставки. На глобално ниво също и политическото противопоставяне с Китай не позволява възстановяване на условията на търговия, казва Христов.
Според него, свиването на работната сила е друга дългосрочна тенденция, проявяваща се в намаление на участието на пазара на труда вследствие на пандемията. Това ще дава по-голяма сила на работниците да искат автоматична индексация на заплатите с темповете на инфлация, което само по себе си се превръща във фактор за инфлационна спирала.
Цената на енергията ще продължи да нараства, доколкото преходът към енергия, генерирана от възобновяеми източници, по дизайн е проинфлационен. Това означава, че зад наблюдаваното увеличение на цените на енергоносителите стоят повече постоянни, отколкото временни фактори, посочва той.
Не на последно по значение място създаването на ликвидност/пари в дългосрочен период винаги води до приспособяване на цените. Тези ефекти ще наблюдаваме по отношение на цените на финансови активи, физически активи и потребителски стоки.
Това означава, че в следващите години може да очакваме промяна в цикъла на парична политика. Фискалната политика ще остане силно стимулираща и през 2022 г., но цената на финансиране на правителствата ще нараства, което ще изисква фискална консолидация в хоризонта след 2022 година, посочва Христов.
Според подуправителя на БНБ, основен принос за ускоряването на инфлацията в България имат цените на енергията и храните, но и бързият ръст в разходите за труд.
"Тези основни производствени фактори се пренасят в цените на потребителските стоки. Поради свиването на работната сила и спада на участието на пазара на труда тези темпове на инфлация, подсилени чрез индексацията на работните заплати, ще водят до още нарастване на потребителските цени.", казва той.
Правителството чрез фискалната политика ще продължи да стимулира и поддържа относително висок размер на бюджетен дефицит. Това ще изисква продължаващо финансиране чрез пазара и съответно ще води до нарастване на доходността по българския суверенен дълг, казва Христов.
Още: Банките сменят начина, по който изчисляват лихвите по кредитите в евро
