Очакваното повишение на лихвите по кредитите засега не се отразява на пазара на ипотечни заеми у нас. Жилищните кредити нарастват с 18% на годишна база през месец септември до нов връх от 15.79 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка. Темпът на растеж остава същия от предходния месец и с минималните 0.3 процентни пункта по-нисък спрямо рекордното увеличение от 18.3%, отчетено за първи път през месец март тази година. Така за последните 12 месеца обемът на жилищните кредити в България нарасна с 2.4 млрд. лева, след като към края на септември миналата година възлизаше на 13.3 млрд. лева.
Над 90% от всички ипотечни заеми у нас са договорени в левове, като логично най-масови са кредити със срок за погасяване от над 5 години – 97% от общия обем или заеми за 15.3 млрд. лева.
Активността при жилищното кредитиране се случва на фона на очакванията за повишение на лихвите в резултат на затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка. Според последното издание на макроикономическата прогноза на БНБ, лихвите у нас могат да нараснат „значително” спрямо настоящите си исторически ниски нива, като най-осезаемо повишение се очаква през последното тримесечие на тази 2022 година и първата половина на следващата 2023 година.
Продължаващата висока активност на пазара на ипотечни заеми съвпада с прогнозата на БНБ. Според институцията, търсенето на жилищни заеми ще остане високо през тази година заради комбинацията от висока инфлация, изгодни лихви и нулева доходност по депозитите.
„Значителното ускоряване на инфлацията при потребителските цени и оставащите отрицателни в реално изражение лихвени проценти по жилищните кредити, въпреки прогнозираното им увеличение, е вероятно да продължат да стимулират търсенето на жилищни кредити, като все още силно отрицателните реални лихвени проценти по депозитите представляват допълнителен фактор, подкрепящ търсенето на такива кредити.”, става ясно от макроикономическата прогноза на БНБ.
Охлаждането е факт: Сделките с недвижими имоти у нас намаляват
Високата активност при жилищното кредитиране провокира БНБ многократно да алармира, че при влошаване на икономическата среда и навлизане във възходящ лихвен цикъл, финансовото състояние на кредитополучателите може да бъде утежнено посредством увеличение на разходите за обслужване на кредитните им задължения. Подобен процес може да доведе до ръст на необслужваните заеми и обезценките. Поради това БНБ взе решение за повишаване на антицикличния капиталов буфер, приложим за кредитни рискови експозиции на банките у нас.
Заеми за потребление и кредити за бизнеса
Пазарът на потребителски заеми също не отстъпва на жилищното кредитиране. Потребителските кредити нарастват с 13.9% на годишна база през септември до общо 14.9 млрд. лева, сочат данните на БНБ. Това представлява усилване в темпа на растеж спрямо преходния месец, когато годишното увеличение бе 13.5%.
Така за последните 12 месеца обемът на потребителските заеми се увеличава с 1.8 млрд. лева, след като към края на септември миналата година сумата възлизаше на 13.1 млрд. лева. Заемите за потребление също масово са договорени в левове, а най-многобройни отново са тези със срок за погасяване от над 5 години – заеми за 11.4 млрд. лева.
Общата сума на заемите на домакинствата у нас възлиза на 32.38 млрд. лева към края на септември, като нараства с 15.3% на годишна база.
Кредитите за нефинансовия бизнес у нас отчитат ръст от 11.4% на годишна база през септември до общо 40.3 млрд. лева (+12.1% през август). Темпът на растеж се забавя спрямо предходния месец август, когато е възлизал на 12.1%. Наблюдава се значително увеличение на овърдрафтите за бизнеса, което подсказва небходимостта от оборотни средства на фирмите у нас. Овърдрафт заемите на бизнеса възлизат на 14.2 млрд. лева към края на септември като нарастват с 22.7% на годишна база или 2.6 млрд. лева за периода.
Бизнесът тегли все повече кредити заради поскъпването на материали и суровини
Общата сума на кредити на неправителствения сектор в България достига 78.5 млрд. лева, като нараства с 13.6% на годишна база през към края на деветия месец на 2022 година (+13.9% през август).
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 202 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 202.1 млн. лв. (в т. ч. 20.9 млн. лв. през септември 2022 г.), а обратно изкупените кредити – 0.1 млн. лв. (през септември 2022 г. няма обратно изкупени кредити).
Депозити
Депозитите на неправителствения сектор у нас нарастват с 11.3% на годишна база през септември до общо 111.69 млрд. лева (+10.9% през август), сочат данните на БНБ.
Депозитите на нефинансовия бизнес възлизат на 38.9 млрд. лева, като записват ръст от 23.1% на годишна база (+21.3% през август).
Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 15% на годишна база през септември 2022 година (12.5% годишно понижение през август 2022 г.) и в края на месеца достигат 3.583 млрд. лв.
Депозитите на Домакинства и НТООД са 69.213 млрд. лева в края на септември 2022 година. Те се увеличават със 7.3% спрямо същия месец на 2021 г. (7.3% годишен ръст през август 2022 година).
Още: Жилищните кредити поевтиняха тройно за десетилетие