Лихвите по жилищните кредити у нас продължават да намаляват, достигайки нови рекордно ниски нива. Средната годишна лихва по новите заеми за жилище пада до 2.60%, сочат данните на Българската народна банка към края на месец февруари. Средното ниво на лихвите по ипотечните кредити, отпуснати през втория месец на тази година, намалява с 0.02 процентни пункта спрямо средното равнище през януари, което възлизаше на 2.62%.
На годишна база средната лихва отчита понижение от 0.19 проценти пункта, тъй като през февруари 2021 година, жилищните кредити са били договаряни при средна цена от 2.79%.
Преди десетилетие средните лихви по заемите за жилище бяха на тройно по-високи нива. За сравнение, през февруари 2012 година средната лихва по новите жилищни заеми, договорени в левове, е достигала 7.88%, което е над три пъти по-високо равнище спрямо настоящия период. Заемите, договорени в евро са били със средна годишна лихва в размер на 8.09%.
За последните 5 години, средните годишни лихви също отчитат драстично понижение. За сравнение, през февруари 2017 година, средната лихва по новите ипотечни кредити, договорени в левове, е била 4.24% или 1.6 пъти по-висока спрямо настоящия период. Средната лихвата по заемите в евро е достигала 4.19%.
В същото време, лихвите по потребителските заеми също намаляват осезаемо през последното десетилетие, но понижението не може да се сравнява с рекордния спад при заемите за жилище.
През февруари 2012 година, средната годишна лихва по новите потребителски кредити в левове е била 11.98%, докато при тези договорени в евро, лихвата е достигала 9.77%. През февруари тази година, средната годишна лихва по заемите за потребление възлиза на 7.77%, което е спад спрямо предходния месец януари, когато средното ниво е достигало 8.35%.
Преди 5 години, през февруари 2017 година, средната годишна лихва по новите потребителски заеми в левове е била 9.60%, докато при кредитите в евро, средното равнище е достигало 5.50%.
Годишният процент на разходите по жилищните заеми, които включва всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, също се намира на рекордно ниско ниво през февруари тази година, възлизайки на 2.84%. Спрямо предходния месец ГПР по жилищните кредити намалява с 0.04 процентни пункта, докато понижението на годишна база достига 0.25 процентни пункта. За сравнение, през февруари миналата година, ГПР по новите заеми за жилище е възлизал на 3.09%. Преди 5 години ГПР е бил на ниво от 4.74% за ипотеки в левове и 4.55% за заеми в евро, докато преди десетилетие средното равнище е било 4.75% и 4.55%, съответно за заеми в левове и и такива, договорени в евро.
Драстичното поевтиняване на жилищните кредити през последното десетилетие, не означава задължително, че потребителите, теглилите ипотечен заем тогава, сега плащат по-високи лихви спрямо настоящите средни нива. Това е така, защото банките предлагат редица възможности за рефинансиране на стари кредити при по-ниски лихвени нива.
Рекордите в жилищното кредитиране носят риск
Рекордно ниските лихви по заемите за жилище кореспондират с внушителните ръстове на отпуснатите жилищни кредити. Към края на месец февруари тази година, общата сума по всички отпуснати ипотечни заеми достига 14.371 млрд. лева, като нараства с рекордните 18.1% на годишна база. Казано с други думи, обемът на жилищните заеми у нас е нараснал с близо 2.2 млрд. лева само за година. Около 90% от всички кредити са договорени в левове, а над 95% са със срок за погасяване, надхвърлящ 5 години. Жилищните заемите в евро оформят дял от едва 7% към края на февруари тази година.
Според експерти, високата инфлация също води до скок на сделките за недвижими имоти, тъй като много хора разглеждат инвестицията в жилище, като защита срещу обезценяването на парите. За това допринася и фактът, че лихвите по депозитите остават на исторически ниски нива, а именно средна годишна лихва от 0.08% за влогове в левове и 0.07% за депозити в евро през февруари тази година.
Рекордните повишения се случват въпреки предупрежденията на БНБ, че високата активност на банките на полето на жилищното кредитиране, създава предпоставка за покачване на лошите кредити и обезценките, при евентуално влошаване на икономическата среда.
„Кредитите за домакинства продължават да нарастват с ускорени темпове, особено в сегмента на жилищните кредити. Запазването на текущите темпове на кредитен растеж при настоящите нива на реалните лихвени проценти създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което при вече ясно очертаната тенденция към промяна на лихвения цикъл може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си и да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при потенциално влошаване на икономическите условия.”, посочват от БНБ в последното си уведомление за нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции у нас.
В края на миналата година, БНБ вдигна нивото на буфера на 1.5%, което ще влезе в сила от началото на 2023 година, именно поради горепосочените опасения.
Още: Жилищата у нас поскъпнаха с 43% за десетилетие
