На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2024 г. е отрицателно в размер на 6 138,0 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП), съобщиха от Министерството на финансите. Точно толкова е и таванът на бюджетния дефицит, необходим за влизане в еврозоната.
В хода на изпълнението на бюджета бяха положени огромни усилия, както по линия на подобряване на събираемостта на приходите, така и за овладяване на натиска от страна на разходите, с което да се минимизира натиска върху бюджетната позиция, пишат от финансовото ведомство.
Още: Защо се изчаква с конвергентния доклад за еврото? Мнението на икономисти
Приходи
Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 г. са в размер на 71 999,2 млн. лв. или 95,6 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4 958,4 млн. лв. (7,4 %) спрямо отчетените към декември 2023 г. Неизпълнението на разчетите по приходите по КФП се дължи основно на получените по-ниски от планираните приходи от помощи и дарения по сметките за средства от ЕС (поради непостъпване на втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост). Приходите по националния бюджет са близки до плана за годината, като преизпълнението на разчетите при данъчните приходи компенсира изцяло неизпълнението на разчетите при неданъчните приходи. Съпоставено с предходната година, данъчните приходи нарастват номинално с 6 381,8 млн. лв. (12,2 %), като за първото тримесечие на 2024 г. ръстът е в размер на 209,7 млн. лв., а за периода април-декември 2024 г. се отчита ръст от 6 172,1 млн. лв. Неданъчните приходи намаляват с 1 224,4 млн. лв. (11,2 %) спрямо отчетените през 2023 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко със 199,0 млн. лв., сравнени със същия период на миналата година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58 700,2 млн. лв., което представлява 101,3 % спрямо разчетените за годината и формират 81,5 % от общите постъпления по КФП за периода.
Неданъчните приходи са в размер на 9 667,4 млн. лв., което представлява 94,2 % от годишните разчети. Тези приходи са по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. основно поради по-ниските постъпления от продажба на нефинансови активи (главно при постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове), по-ниски от планираните държавни и общински такси и други.
Още: Правителството тегли пари от резерва, финансовият министър съобщи кога ще внесе нов бюджет (ВИДЕО)
Приходите от помощи и дарения към декември 2024 г. са в размер на 3 631,6 млн. лв., като остават значително под заложените в разчета към ЗДБРБ за 2024 г. (7 080,7 млн. лв.). Това се дължи на непостъпване на планираните втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост и част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС (неизпълнение на разчетите по приходите от помощи и дарения по КФП с 3,4 млрд. лв.).
Разходи
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 г. възлизат на 78 137,2 млн. лв., което е 95,9 % от годишните разчети. В отделните разходни показатели нарастване има основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1 592,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.12.2024 г. е 11 865,276 млн. лв., в т. ч. 9 585,940 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2 279,336 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
