Борбата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за възстановяване на доверието във финансовия сектор става все по-трудна. След седмица на политически сътресения в Италия, Апенините се насочват към нова дългова криза, точно когато поевтиняването на еврото тласка континента към ръба на рецесия.
Само 16% от 792 запитани експерти в проучване на Bloomberg смятат, че Европа ще успее да избегне икономически спад през идните шест месеца. В същото време цели 69% прогнозират, че единната валута е по-вероятно да поевтинее до цена от 0.9 долара за едно евро, отколкото да се възстанови до ниво от 1.1 долара за евро.
Нещо повече, проблемите в третата най-голяма европейска икономика може да дадат началото на нова ера на икономическа фрагментация. 21% от анкетираните смятат, че лихвеният спред на 10-годишните италиански държавни ценни книжа спрямо аналогичните германски облигации трябва да надхвърли 500 базисни пункта, най-високото ниво от дълговата криза през 2012 г., за да се намеси ЕЦБ, предава Bloomberg.
41% от анкетираните, сред които се включват портфейлни мениджъри и търговци на дребно, смятат, че ще настъпи дългова криза в следващите шест месеца. Това ще бъде рязка промяна на епохата на отрицателната доходност, продължила до началото на януари тази година.
Всичко това поставя ЕЦБ в трудно положение. Очаква се банката да вдигне лихвените проценти още тази седмица. Това се съчетава и с обострянето на енергийната криза, след ограничаването на газовите доставки от Русия и рекордно високата инфлация.
„Смятам че очакванията за рецесия се повишиха заради възможността от ограничаване на потреблението на газ. Ако това се случи, много компании ще фалират.“, казва Крейг Инчес, от компанията за управление на инвестициите Royal London Asset Management.
Увеличаващите се цени оказват натиск върху домакинствата и компаниите. Нарастват и страховете от пълно спиране на руските газови доставки след 21 юли, когато трябва да приключат ремонтните дейности по „Северен поток 1“.
Централната банка беше принудена миналия месец да обещае да създаде нов план за действие, след като доходността по 10-годишните облигации на Италия надхвърли 4%. На този фон управляващата коалиция на министър-председателя Марио Драги се разпада и справянето с проблема става все по-труднопостижимо.
„В случай че политическата ситуация се влоши и новото правителство на Италия не може да постигне съгласие с Европейската комисия относно това какви да са бъдещите действия“, очакването за намеса от страна на ЕЦБ е нереалистично., смятат от Bloomberg Economics. Като се има предвид, че инфлацията трябва да бъде овладяна, може да се стигне до икономическа фрагментация и криза, добавят те.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че се предвижда прилагане на предпазен механизъм, ако разходите по заемите на развиващите се страни се увеличат. Този случай води до покупки на още облигации. Анкетирани от Bloomberg икономисти очакват ЕЦБ да предприеме стерилизация – мярка за компенсиране на вредните ефекти от притока на капитал.
В действителност противодействието на кризата приема формата на блъф. ЕЦБ заявява, че ще направи всичко необходимо, за да подкрепи еврото, което от своя страна, създава впечатлението, че покупката на облигации не е нужна.
Почти половината анкетирани смятат, че ЕЦБ ще се намеси, след като лихвеният спред на 10-годишните италиански държавни ценни книжа спрямо аналогичните германски облигации надхвърли 450 базисни пункта или повече. По-рано тази година анализаторите предвиждаха намеса при надхвърлянето на 250 базисни пункта.
59% от анкетираните обаче смятат, че не се очаква дългова криза в еврозоната през следващите шест месеца. Мнозинството от запитаните посочва, че спирането на газовите доставки би било причината за влошаване на прогнозите. Само 18% смятат недостатъчните действия на ЕЦБ в борбата с фрагментирането на икономиката за причина за възникването на дългови кризи.
Газпром обаче вече намали доставките по „Северен поток 1“ до 40% от капацитета на тръбопровода и намекна за прекъсване на износа. Доверието на инвеститорите в немската икономика пък достигна най-ниското ниво от 2011 г. насам. Това дойде след като Deutsche Bank даде прогноза, че най-голямата европейска икономика ще се свие с 1% догодина.
Три пети от анкетираните прогнозират задържане на лихвените проценти в случай на спиране на газовите доставки. Това създава известно спокойствие за избягване на обострянето на икономическия спад в случай на енергийна криза.
Каквото и да предстои обаче, спадът в цената на еврото ще продължи. Nomura Holdings, UBS Group AG и BCA Research предвиждат спад до 0.90 долара за евро до началото на зимата като най-лош сценарий. Това съвпада с отразените прогнози в проучването на Bloomberg, че спадът е по-вероятен от възстановяването на стойността на единната валута.
Всичко това предполага, че тазгодишната тенденция за волатилност на акциите ще продължи. Анкетираните очакват по-ниски печалби в автомобилния и имотния сектор през следващите шест месеца. Подобни са очакванията и за банковия сектор. Те стъпват на основата на нарастващия риск от обявяване на дефолти на компании и надигаща се кредитна криза в Европа.
Още: Какво е рецесия?
