Провеждането на бюджетна политика, която може да увеличи допълнително инфлацията, застрашава членството на България в еврозоната при обявения график. Това посочват от Фискалния съвет на България в становище, разглеждащо проекта за бюджет за тази година, бюджетната и макроикономическата прогноза за периода 2022-2024 година и управлението на държавния дълг.
Според Фискалният съвет, който представлява независим орган, натоварен със задачата да извършва наблюдение и анализ на бюджетната рамка, планираната от правителството „агресивна” политика за повишаването на доходите в комбинация с проциклична фискална политика, създават „изключително висок риск от още по-силно ускоряване на инфлацията” у нас.
„Провеждането на проинфлационна фискална политика в условия на нарастващи нива на цените обуславя съществен риск пред България за спазването на критерия за ценова стабилност, поради което застрашава членството на България в еврозоната при обявения график.”, пише в становището.
България многократно заяви, че планира да приеме еврото през 2024 година. Ако негативните оценки на Фискалния съвет се превърнат в реалност, това означава, че страната ни няма да покрива един от критериите за влизане в еврозоната, което може да отложи заявената дата за приемана на единната европейска валута.
„Високият темп на инфлация в България изпреварва средния за Европа. Допълнителното му ускоряване с оглед на предложените политики рискува присъединяването на страната към еврозоната в обозримото бъдеще. Напротив, овладяването на инфлацията следва да бъде сред основните цели на фискалната политика за предстоящите години, тъй като това е и един от критериите за сближаване, който трябва да бъде изпълнен за присъединяване към еврозоната.”, пише в становището.
Паралелно с това заложеният висок дефицит за сектор "Държавно управление" за тази година в размер на 5.5% от БВП на страната и планираният дефицит от 3.6% от БВП за следващата 2023 година, надвишават фискалните правила за размер на дефицита. Въпреки, че по този случай действа дерогация заради пандемията, размерът на дефицита е над равнището, което страната ни трябва да спазва за да стане член на еврозоната.
„Дерогацията на фискалното правило за периода 2020- 2022 г. означава, че ако се реализира по-голям дефицит няма да последва наказателна процедура. Но освен изискване на едно от фискалните правила, недопускането на по-голям от 3% от БВП дефицит е и един от критериите за сближаване, който България трябва да спазва за да се присъедини към еврозоната (критерии от Маастрихт).”, пише в становището.
Освен това страната ни рискува в следващите години от прогнозния период да навлезе в процедура по свръхдефицит, смятат от Фискалния съвет.
„При така планираните параметри съществуват значителни рискове (например при нереализиране на предвиждания растеж) в следващите години от прогнозния период България да навлезе в процедура по свръхдефицит.”, пише в становището.
Като цяло становището на Фискалния съвет е силно критично по почти всички параметри на бюджета за тази година и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 година.
Посочва се, че съветът не одобрява заявените планове за актуализация на бюджета в средата на тази година, и че в макроикономическата прогноза са заложени оптимистични очаквания за реалния икономически растеж през 2022 година. Политиката за заделяне на средства по сметка за чужди средства от предходната година е определена за порочна практика.
„Фискалният съвет, счита, че използването на сметките за чужди средства като „каса“ за отклоняване на средства в един отчетен период, с които ще се покриват бъдещи разходи, възникващи в друг отчетен период, е силно порочно”, пише в становището.
Според Фискалния съвет, въпреки, че страната ни има ниско ниво на държавния дълг, темповете на увеличаването му се ускоряват „изключително бързо”.
„Според Съвета е необходима по-задълбочена аргументация относно необходимостта от поемане на дълг в следващите години предвид темпа на възстановяване на икономиката от пандемията.”, се посочва в документа.
