Високата активност на пазара на жилища през миналата 2022 година, съчетана с ниските лихви по ипотечните заеми, провокира бум на кредитите за по-високи суми през разглеждания период.
Броят на банковите кредити на домакинствата за суми над 100 000 лева изпъкват с най-отчетлив темп на растеж през 2022 година. Повишението конкретно при заемите за суми между 250 000 и 500 000 лева отчита годишен ръст от над 50%, а при тези за суми между 500 000 лева и 1 млн. лева увеличението достига внушителните 63%. Това става ясно от данните на Българската народна банка към края на месец декември миналата година.
Броят на заемите на домакинствата за суми между 100 000 и 250 000 лева нараства с 20.3% на годишна база общо 56 893 броя към края на 2022 година. Тези кредити се увеличават с 9 601 броя спрямо края на 2021 година. Общата сума по заемите в този сегмент бележи увеличение от 22.3% или 1.54 млрд. лева за периода. Така към края на миналата година, сумата по активните банкови заеми на домакинствата в този диапазон достига 8.47 млрд. лева. Именно тези кредити оформят най-висок дял (25.6%) в общата стойност на всички заеми за домакинствата у нас, която достига 33.1 млрд. лева към края на месец декември. Средната сума по разглежданите заеми възлиза на близо 149 000 лева в края на 2022 година. Преди година средната сума по кредитите в този диапазон е достигала малко над 146 000 лева.
Броят на банковите кредити за суми между 250 000 и 500 000 лева се изстрелва с 53.5% на годишна база до общо 8 740 броя в края на 2022 година, сочат данните на БНБ. Това представлява увеличение от 2 994 броя кредити за година. Общата сума по тези заеми нараства с 993.7 млн. лева на годишна база или ръст от 53.5% до общо 2.84 млрд. лева към края на декември. Общата стойност на заемите за суми между 250 000 и 500 000 лева представлява 8.6% от сумата на всички кредити на домакинствата. Средният размер на тези заеми достига малко над 326 000 лева, спрямо приблизително 323 000 лева среден размер към края на предходната 2021 година.
Броят на кредитите за суми между 500 000 и 1 млн. лева нараства с цели 63.4% на годишна база до общо 1 142 броя към края на миналата година. Това представлява увеличение от 443 броя за периода. Сума по заемите на домакинствата в този диапазон скача с 61.9% за година или 277 млн. лева до общо 725.4 млн. лева. Банковите кредити за суми между 500 000 и 1 млн. лева оформят 2.2% от общата стойност на всички заеми на домакинствата към края на декември 2022 година. Средната сума по тези заеми достига над 635 000 лева, спрямо 641 000 лева година по-рано.
Рекордите в жилищното кредитиране в съчетание с поскъпването на имотите провокираха сериозен ръст на банковите кредити за високи суми през миналата година; Снимка: iStock
Броят на банковите заеми на домакинствата за суми над 1 млн. лева нараства с 29.6% на годишна база до общо 149 броя към края на 2022 година. Това представлява увеличение от 34 броя спрямо края на предходната година. Общата сума по тези кредити възлиза на 246 млн. лева, като расте с 29.6 млн. лева или 13.7% на годишна база. Делът на кредитите за над 1 млн. лева в общата стойност на всички заеми на домакинствата достига 0.7% в края на миналата година. Средната сума по тези заеми възлиза на 1.65 млн. лева, спрямо 1.88 млн. лева към края на декември 2021 година.
Единственият друг сегмент, който бележи двуцифрен растеж през 2022 година е при заемите за суми между 50 000 и 100 000 лева. Тези кредити нарастват с 14.8% на годишна база или 12 858 броя до общо 99 545 броя към края на декември. Сумата по тях скача с 859 млн. лева или 14.3% на годишна база до общо 6.88 млрд. лева. Кредитите в този диапазон заемат втория най-висок дял (20.8%) в общата стойност на заемите за домакинствата.
Сделките с имоти у нас намаляват за второ поредно тримесечие
Общата сума по жилищните кредити в България нарасна със 17.8% през 2022 година общо 16.5 млрд. лева. През миналата година средните лихви по ипотечните заеми удариха историческо дъно, падайки в един момент под психологическата граница от 2.5%, а сделките с имоти достигнаха пикови висини, последвани от известно охлаждане на пазара, изразяващо се в годишен спад в броя на сделките през последните две тримесечия на миналата година, според данните на Агенцията по вписванията.
Цените на жилищата вървяха ръка за ръка с тенденцията, като скочиха с 15.6% на годишна база, сочат последните данни на Националния статистически институт към края на третото тримесечие на миналата година. Лидер по поскъпване е София със среден ръст в цените на жилищата от 18.6% за година.
България в топ 5 по поскъпване на жилищата в ЕС
Именно поскъпването на цените на жилищата у нас е един от факторите, който провокира увеличение в размера на теглените кредити от домакинствата.
„На фона на по-малкия брой сделки и ипотеки, средномесечните обеми новоотпуснати жилищни кредити остават сравними с тези от второто тримесечие и много високи в исторически план, което в най-голяма степен може да се отдаде на ръста на цените.”, посочват от Министерство на финансите в редовното издание „Месечен обзор на българската икономика” от края а миналата година.
Още: Високите цени на жилищата у нас охлаждат пазара на недвижими имоти
