Формули, без коригиращ механизъм, могат лесно да се превърнат в рецепта за инфлация. Механизъм не означава формула, която се прилага автоматично! Това предупреждава в свое становище зам.-председателя на БСК Мария Минчева по повод идеята на финансовото министерство за въвеждане на механизъм за определяне на размера на максималния осигурителен доход.
Минчева коментира плюсовете и минусите на идеята.
Положително могат да се оценят:
1. Подходът: решението няма да се взема административно от съответния министър на финансите, който ще бъде подпомогнат от обективни критерии, които биха могли да намерят широка подкрепа сред работодателите и синдикатите, както и други заинтересовани страни;
2. Осигуряване на предвидимост: предприятията и потенциални инвеститори ще могат да планират своевременно разходите за труд за по-дълъг период от време;
3. Позитивен фискален ефект: осигуряване на увеличение на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване;
4. Потенциал за увеличаване на доверието в пенсионно-осигурителната система: стабилност в актюерските разчети в дългосрочен план и увеличаване на доверието на младото поколение в системата, което има потенциал да увеличи желанието за принос към системата, в очакване на права.
Още: По-висок осигурителен доход одобри бюджетната комисия в парламента
Рисковете:
1. Механизъм не означава формула, която се прилага автоматично! Формули, без коригиращ механизъм, могат лесно да се превърнат в рецепта за инфлация. Като механизъм биха могли да бъдат използвани параметри, които да позволяват определяне на максималния осигурителен доход в определен диапазон, като отчитат съответния цикъл на икономиката, въздействието върху разходите на работодатели и, особено – за МСП. Този механизъм би следвало да осигурява справедливост, поддържане на определени съотношения между минималните осигурителни доходи, средния осигурителен доход и максималния осигурителен доход, да бъде устойчив във времето и защитен от непрекъснати промени в критериите му, в търсене (обикновено конюнктурно) на конкретно число. Или, както обичат да казват икономистите, "Кажи ми числото, за да ти кажа формулата".
2. Максималният осигурителен доход не може и не трябва да се разглежда изолирано, като самостоятелен показател. Той е част от взаимосвързани параметри, които трябва да бъдат поддържани в баланс помежду си, за да не се получават допълнителни изкривявания (в контекста на функционирането на социално-осигурителната система).
3. Без предложения в 12 без 5! Всички предложения за определяне на механизъм трябва да стъпват на актюрски разчети и да бъдат екстраполирани за период от поне 15 години, за да има ясен отговор на следните въпроси:
a. Как предлаганата промяна ще се отрази на дела на субсидиране на бюджета на ДОО от държавния бюджет? Субсидията от държавния бюджет за 2023 се очаква да бъде около 51,5% - общият размер на планираните разходи за 2023 г. за пенсии, краткосрочни обезщетения е 21 794 млн. лв., а приходите са в размер на 11 228,5 млн. лв.
b. Какъв е броят на лицата, получаващи доходи на максималния осигурителен доход (обхват на засегнатите лица)?
c. Какъв е допълнителният приход, който се очаква да постъпва в бюджета на ДОО – увеличени вноски от осигуровки (социални и здравни вноски)?
d. Какъв е размерът на свързаните с увеличаване на осигурителния доход разходи?:
• размер на новоотпуснатите пенсии (увеличаването на максималния размер на осигурителния доход, съчетан с нов размер на минималната работна заплата = увеличен среден размер на осигурителния доход, който е елемент при определяне на размера на пенсиите. Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножава по индивидуалния коефициент на лицето;
• размер на обезщетения за временна неработоспособност (дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението;
• размер на обезщетения за бременност и раждане – дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2-5 от Кодекса за социално осигуряване.
e. Очаква ли се да се променят минималните и максимални размери на обезщетенията за безработица?
f. Как се управлява рискът от увеличаване на сивия сектор за всички сектори на икономиката, вследствие от автоматично увеличаване на средния осигурителен доход (по аргументи, описани по-горе)?
4. Не трябва да се допуска смесване на различни величини – осигурителен доход трябва да се съотнася към осигурителен доход, а не към работна заплата. Това е така, по няколко причини:
a. При изчисляване на СРЗ се отчитат единствено получаващите трудови възнаграждения. При изчисляване на средния осигурителен доход са обхванати много по-широк кръг доходи – на самонаети лица, на упражняващите свободни професии, получени по граждански договори и пр.
b. СРЗ се влияе от вдигане на МРЗ и автоматичното увеличаване на заплатите в публичния сектор (образование, здравеопазване, сигурност и т.н.)
Необходимо е да се избягват бързи и необмислени решения с дългосрочни ефекти, а да не се работи “на парче“, обобщава в анализа си Мария Минчева.
