За първите 9 месеца на годината банковата система в България отчете рекордна печалба от 2.7 млрд. лв. Това е с 80.5% повече от отчетената печалба за същия период на миналата година, съобщи БНБ.
ОЩЕ: Хампарцумян отрече да има банков картел: Конкуренцията им е кървава
Впечатляващата печалба на банките в България тази година се дължи основно на големия ръст на приходите от лихви по раздадените кредити. Въпреки, че българските банки все още държат едни от най-ниските лихви по новоотпусканите ипотечни заеми, много от тях плавно и постепенно започнаха да увеличават лихвите по действащите договори за кредити - и жилищни, и потребителски. Този процес започна още през есента на миналата година като първи усетиха новия тренд фирмите и хората със заеми в евро. След това застигна заемите, при които базовата лихва зависи от индеска EURIBOR, а по-късно обхвана всички кредитодържатели. От началото на 2023 г. почти всеки със заем към банка е получил поне веднъж съобщение, че месечната му вноска се повишава с няколко лева заради промяна в лихвата. На фона на кредитния бум през последните години, този лек, и дори незначителен, ръст на лихвите, носи огромни печалби за банките, пише в. "Сега".
В същото време масово банките у нас продължават да държат без никакво олихвяване спестяванията на клиентите си - процес, който продължава вече три години. Само няколко малки банки започнаха тази година да повишават лихвите на новосключени и подновени депозити. Нивата им обаче са по-скоро символични и не надхвърлят 1% за парите на влог за една година.
Така за деветте месеца на 2023 г. банките у нас са реализирали нетен лихвен доход от 3.6 млрд. лв., който е с 1.3 млрд. лв. по-висок от отчетения за същия период на минала.
ОЩЕ: Банките в България се радват на растящи печалби
Наред с лихвите, банките продължават да трупат приходи от такси и комисиони. За деветте месеца на годината те отчитат 1.110 млрд. лв. нетен доход от такси и комисиони. Това е с около 100 млн. лв. повече от миналата година.
Добрите финансови показатели на банковата система се дължат и на по-малко направени разходи за обезценка на евентуални лоши кредити. Към 30 септември тези резерви са 264 млн. лв. при 352 млн. лв. година по-рано.
