Русия проявява необичайно голямо внимание към Африка – и особено към онези страни, които едно време минаваха за съюзници на Запада. Интересите на Москва в този регион са твърде разностранни.
Конго си търси нови приятели. Дълго време огромната страна в сърцето на Африка минаваше за партньор на Запада. Изглежда сега конгоанското правителство залага на нови партньори. Според информации на Rаdio France Internationalе (RFI), още през 1999 година двете страни са се споразумели Русия да доставя оръжия на Конго и да обучава конгоанската армия. Споразумението обаче явно не е било осъществено. Според RFI, парламентът на Конго смята да промени това положение. Русия вече си сътрудничи със северната съседка на Конго - Централноафриканската република /ЦАР/ - и получи правото да доставя оръжия, боеприпаси и военни инструктори в кризисната страна. През декември миналата година Съветът за сигурност на ООН одобри сделката.
Русия неслучайно е избрала тези две страни: „Те са в напрегнати отношения със Запада. Така Русия получава шанс да разшири присъствието и влиянието си в региона, както и да развие нови икономически контакти“, казва френският експерт по въпросите за Африка Ролан Маршал. Военното сътрудничество навярно е само първата стъпка. Някои експерти смятат, че Русия иска по този начин да подсили собствената си военна индустрия.
Оръжия срещу суровини?
Според проучване на британския мозъчен тръст „Chatham House", само три процента от руския оръжеен износ отива в Африка, но африканският пазар нараства с бурни темпове и поради това е привлекателен за руснаците. А Русия е най-важният доставчик на оръжия за някои африкански държави. „Много африкански страни имат проблеми с вноса на оръжия. В Русия обаче не важат същите строги критерии за износ на оръжие, каквито има в повечето западни държави. Русия не обвързва оръжейните доставки с положението на човешките права или с наличието на кризисни ситуации. Москва гледа на износа за тези държави като на възможност да разшири пазарите си“, казва американският експерт по проблемите на Русия Пол Стронски.
Явно сътрудничеството няма да се ограничи само до доставките на оръжия. Демократична република Конго разполага с огромни природни богатства: например кобалт, злато и диаманти. Съседната Централноафриканска република също изнася диаманти. „В рамките на съществуващите договорености, Русия проучва възможността природните богатства в тези страни да се използват в общ интерес", заяви през март зам.-директорът на отдела за информации в руското Външно министерство Артьом Кожин. Пред Русия се открива не само шанс да покрива собствените си суровинни нужди чрез внос, но и да разшири собственото си индустриално производство“, казва по този повод Ролан Маршал.
Сделките са добре дошли за правителствата на двете африкански държави. ЦАР е една от най-бедните страни в света и от 2013 година е затънала в дълбока криза. Християнски и мюсюлмански милиции воюват едни срещу други, а правителството на няма почти никакво влияние. 14. 000 сини каски трябва да подсигуряват мира, но правителството смята тяхната мисия за неефективна и отхвърля оръжейното ембарго, наложено от Съвета за сигурност на ООН. Затова пък сътрудничеството с Русия се радва на високо одобрение. „Оръжейното ембарго само засили анархията и позициите на воюващите страни, но отслаби армията“, каза политикът Аристид Бриан Ребоа в разговор с ДВ.
Застраховка-живот за авторитарни режими
Президентът на Конго Джоузеф Кабила навярно също желае да си сътрудничи с Русия. Дълго време той минаваше за съюзник на Запада. Бившите му партньори обаче отдавна се дистанцираха от него. Кабила всъщност трябваше да се оттегли от властта, тъй като двата му конституционни мандата изтекоха. Правителството на Конго обаче постоянно отлага провеждането на нови избори. „За правителства, които се намират под натиск, сътрудничеството с Русия е нещо като застраховка за живот“, казва Ролан Маршал и добавя: „Поради това, че и двете страни се обвързват с руснаците все по-тясно, пред тях се разкриват нови възможности да изнудват Запада. Те могат да правят опити да изкопчат още повече пари от него".
Тази политическа игра е позната от времето на Студената война. Още тогава някои африкански страни сменяха фронтовете в зависимост от подкрепата, която биха могли да получат. Все още никой не може да прецени какво ще е дългосрочното влияние на руското присъствие в Централноафриканската Република и в Демократична Република Конго. Експертите обаче са единодушни, че Русия няма да се задоволи само с тези две африкански държави. „Русия иска да разшири присъствието си в Африка“, казва Пол Стронски. В полза на това твърдение говори и африканската обиколка на руския външен министър Сергей Лавров. През март той посети пет африкански държави - Ангола, Етиопия, Мозамбик, Намибия и Зимбабве. Все бивши съюзници от съветско време.
Източник: Дойче веле
