По времето на Уго Чавес Венецуела се къпеше в петродолари, а бедните за пръв път усетиха полза от петролните богатства на страната. Затова мнозина почитат бившия президент като светец.
В началото на декември молитвите на Елизабет Торес били чути. Посред нощ внучката й глътнала дребна играчка и започнала да се задушава. „Дори не можеше да плаче. Цялата беше посиняла", разказва 62-годишната Елизабет. Отчаяна, тя се опитала да намери такси или друга кола, за да закара детето в болница. „На улицата обаче нямаше никакви автомобили. Тогава реших да помоля Команданте да се застъпи за мен пред Бога. Казах му: Чавито, моля те да ми помогнеш. Не оставяй внучката ми да умре!“, спомня си Елизабет Торес. Няколко минути по-късно по улицата минала кола и шофьорът откарал детето в болницата, където било спасено. „Чавес беше този, който спаси любимата ми внучка. Изобщо не се съмнявам в това“, казва щастливата баба, дошла да се поклони в параклиса „Св. Уго Чавес" в квартала „23 януари“.
Подобни разкази все по-често могат да се чуят в днешна Венецуела. Страната е затънала в дълбока икономическа криза, която отчасти е станала и хуманитарна. Все повече венецуелци отчаяно са се вкопчили в образа на бившия президент Уго Чавес и го обявяват за божество, което може да променя хода на събитията на земята.
Откъде тръгна всичко
Чавес почина през 2013 година - когато страната печелеше от високите цени на петрола. И до днес обаче той си остава централна фигура в политиката и ежедневието на венецуелските граждани. Откакто кризата се изостри докрай, все повече венецуелци приписват свръхестествени сили на бившия президент. Особено в онези квартали, в които най-силно се е усещал ефектът от социалните реформи на Чавес по време на 14-годишното му президентство. Кварталът „23 януари“ е един от тях. Там Чавес е особено популярен. Затова хората наричат тази община с около 300.000 жители чавистка.
През 1992 именно оттам той предприема първия си опит да превземе властта. Но левият държавен преврат остава без успех и 37-годишният тогава Чавес попада в затвора. В същия квартал започнаха и масовите протестни демонстрации срещу повишаването на цените в градския транспорт през 1999. Тогавашното правителство брутално потуши бунта, по време на който загинаха около 500 души.
В същия квартал са положени и тленните останки на Уго Чавес. Неслучайно по фасадите на много от къщите е изписано: „Тук не се говори лошо за Чавес!", а огромни билбордове с лика на националния идол красят многоетажните сгради.
Кафе за мъртвеца
Параклисът, който носи името на Чавес, е скромна постройка, която всъщност представлява дървен олтар, подслонен под покрив. Вътре има изображения на Исус Христос, католически светци, снимки на Чавес, редица талисмани, оставени от хора, които вярват, че са били свидетели на чудесата, сътворени от починалия социалист. “Постоянно идват хора и оставят паметни плочки, снимки и благодарствени писма“, казва Елизабет Торес, която след историята с чудодейното спасяване на нейната внучка, ежедневно стои на стража край параклиса. На всеки три дни тя слага до любимата снимка на „Команданте“ чаша силно, черно кафе: „Той обичаше кафето", казва жената.
Не всички жители на „23 януари“ вярват, че Чавес е светец. Повечето от тях все пак са убедени, че ситуацията е щяла да изглежда другояче, ако той все още беше на власт. „Мадуро не е като Чавес. Днешният президент няма същата сила, а и е трудно да се докаже тъкмо в сегашната икономическата война, чиито жертви станахме ние“, казва Алберто Сантос. 45-годишният таксиметров шофьор не вярва в извънземните сили на бившия президент: „Много хора са отчаяни и затова търсят упование във вярата в някакви свръхестествени сили. Не ги осъждам, но нашите проблеми са твърде земни“, допълва той. Според Сантос, виновни за мизерията са политическите елити в страната, както и САЩ, които винаги ламтели за венецуелския петрол.
Чавес облагодетелства и бедните
Навремето харизматичният президент Уго Чавес ръководеше страната с неоспорим успех, но той се дължеше до голяма степен и на късмет. Когато дойде на власт през 1999 година, един барел суров петрол струваше не повече от осем долара. Само година по-късно цената на петрола се покачи до 20 долара за барел, а след десет години достигна до 110 долара. Един от водещите икономисти и бивш шеф на държавната петролна компания „Petroleos de Venezuela" казва, че това е бил невероятен късмет за страната: „Никога по-рано не сме преживявали такъв подем", казва икономистът Хосее Торо Харди.
С приходите от петрола Чавес започва гигантски процес на преразпределяне на доходите. Изгражда жилища, създава здравна система в бедните квартали и разрешава по-високи заеми за най-бедните. Увеличава държавните субсидии за обществения транспорт, за енергетиката и горивата. За първи път в историята на Венецуела и бедните слоеве от населението започват да усещат ползата от печалбите на петролната индустрия. „По времето на неговото управление страната отбеляза голям напредък, който не се оспорва от никого. Но Чавес действаше безотговорно. Той изобщо не мислеше за това, че цените на петрола някой ден могат и да се сринат“, казва Хосе Торо Харди.
Икономистът съзира подобна безотговорност и в политиката на сегашния президент Мадуро. Особено по отношение на държавните субсидии. Благодарение на тях, човек може да си закупи над 200 литра висококачествен бензин само за един американски долар. Държавата субсидира всичко – затова метрото, токът и телефоните са почти безплатни. Подобни благодеяния бяха възможни преди, но не и днес, когато цените на бензина спаднаха с повече от 50% спрямо 1999 година.
„Мадуро просто няма късмет“
Нанси Ария, домакиня и майка на седем деца вече не си спомня кога за последен път семейството е яло месо. 33- годишната жена е зависима от държавната програма за раздаване на хранителни продукти. А онова, което получават, е повече от оскъдно – само брашно, олио и захар. Подобна съдба имат и милиони други венецуелски граждани. „Ситуацията е много тежка. Срещу Венецуела се води икономическа война", казва тя и повтаря мантрата на правителството. Управляващите в Каракас са убедени, че за кризата в страната са виновни външни сили. „Ако Чавес беше още сред нас, нещата щяха да изглеждат другояче. Но и Мадуро прави, каквото може. Ще продължаваме да се борим за социализма!", обявява тя.
Източник: Дойче веле