"Внимавай какво си пожелаваш" може и вероятно трябва да е бил съветът на Вашингтон към Саудитска Арабия и други заливни държави, които подкрепят сунитските джихадисти в борбата им срещу режима на Башар Асад в Дамаск.
Предупреждението е дори по-уместно днес, когато жадните за кръв бойци на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) щурмуват Северен Ирак. Те призовават стотиците хиляди техни братя сунити да се присъединят към тях и създават паника в шиитското ядро на Ирак около Багдад. Жителите на Багдад знаят, че за тях няма да има милост, ако походът на ИДИЛ не бъде спрян.
Този неуспех на премиера на Ирак Нури Ал-Малики е мечтата на краля на Саудитска Арабия Абдула в продължение на години. Той смята Малики за малко повече от подставено лице на Иран. Той отказва да изпрати посланик в Багдад и настоява ръководството на Съюза за сътрудничество в Залива (ССЗ) да има подобен подход. В управлението на ССЗ влизат Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ и Оман. Макар че са уязвими от атаките на Ал-Кайда у дома, тези държави често затварят очи за факта, че техните граждани финансират радикални групировки като Джбхат Ал-Нусра, една от най-активните опозиционни ислямистки организации в Сирия.
Крал Абдула засега запазва мълчание относно тези събития. На над 90-годишна възраст той не показва желание да стане част от поколението на Twitter. Развитието на събитията може много добре да му подскаже да съкрати ваканцията си в Мароко и да се върне у дома. Той така или иначе осъзнава, че събитията в Ирак предлагат нова възможност. Кралят води политика на възпрепятстване на действията на Иран като дирижира свалянето на Асад в Дамаск, макар че не дава никакъв знак за предстоящ успех.
Тази перспектива може да обърка много наблюдатели. През последните седмици има информация за дипломатическо сближение между водения от Саудитска Арабия ССЗ и Иран. Това бе подсилено от посещението на емира на Кувейт в Техеран и от визитите на търговски делегации и министри на търговията в едната или другата посока. Тук се включва и фактът, че Саудитска Арабия за първи път показа китайски ракети, способни да ударят Техеран. Трябва да се отбележи и заявлението на ОАЕ за въвеждането на военна повинност за младежта на страната.
Ползата, ако въобще може да се използва подобна дума, от клането в Ирак е, че поне дава някаква яснота. На сцената има племенни прослойки и конкурентни националистки движения. Този феномен се приписва на екстремистите от ИДИЛ, които смятат действията в Ирак за противодействие на подкрепата на Малики за Асад.
ИДИЛ е безмилостна машина за убиване, която включва сунитската омраза към шиитите в своята логична и кървава крайност. Саудитският монарх трябва да бъде по-внимателен, за да избегне преки религиозни обиди, отколкото много други от събратята му. Омразата към шиитите обаче без съмнение подкрепя неговия коментар, който изтече в Уикилийкс. Той говори за "отрязване на главата на змията", което означава режима в Техеран. Предубеждението е присъщо за Близкия Изток: представителите на иракското правителство са известни с това, че питат иракчаните дали са сунити или шиити преди да решат как да се отнасят с тях.
Въпреки опитите на много, особено на Вашингтон, да го зачеркнат, крал Абдула продължава да се бори, макар че от време на време си помага с кислородна тръбичка. Когато американският президент Барак Обама се срещна с краля през март, на снимките от срещата монархът е с тръбички за изкуствено подаване на кислород. Когато шейх Мохамед бин Зайед, принцът на Абу Даби, посети крал Абдула на 4 юни, саудитският монарх жестикулираше с двете си ръце. Темата на дискусията не бе съобщена. Тъй като след Саудитска Арабия принц Зайед трябваше да пътува за Кайро, вероятно темата е била победата на изборите за новия президент на Египет, Абдел Фатах Сиси. Рияд и Абу Даби смята новия президент за стабилизираща сила в Египет. За момента Абдулах, Зайед и Сиси са тримата основни лидери на арабския свят. Бъдещето на арабските държави може да зависи от тези хора. Шейх Мохамед бин Зайед е фактическият владетел на Абу Даби след като по-големият му брат получи инсулт.
За обърканите от разделението в арабския свят и за тези, които смятат думите "врагът на моя враг е мой приятел" за полезни в някои случаи, е важно да се отбележи, че разделението между сунити и шиити съвпада с разделението между арабския и персийския свят. В геополитически план Ирак е връзката между тези светове. Населението на Ирак е шиитско, но етническо арабско. Има допълнително и често объркващо измерение: готовност за подкрепа на радикалните сунити в чужбина, докато техните дейности у дома са замразени. Това е централна за Саудитска Арабия политика. Оттук и въоръжената подкрепа на Рияд за Осама бен Ладен, когато той беше начело на джихадистите в контролирания от Съветския съюз Афганистан, както и толерантността към джихадистите в Чечения, Босна и Сирия.
Когато бунтът срещу Асад се разрази през 2011 г. и притесненията на Рияд относно ядрената програма нараснаха, саудитското разузнаване отвори отново книгата с игрите си и започна да подкрепя сунитската опозиция, особено по-радикалните елементи. Начело на тази стратегия е шефът на разузнаването на кралството и бивш посланик във Вашингтон, принц Бандар бин Султан. Ръководството на операцията бе променено през април, когато Бандар подаде оставка заради безсилие да се справи с предпазливия подход на администрацията на Обама. Саудитската подкрепа за джихадистките бойци обаче продължава. Операцията на ИДИЛ изглежда почти като тактическа изненада, която Бандар може да е измислил. За това обаче няма доказателства.
В битката за Северен Ирак има много променливи. За Вашингтон възможността за бездействие трябва да бъде балансирана от съдбата на 20 000 американски граждани, които все още се намират в страната (въпреки че американската армия отдавна се изтегли). Опортюнистът на региона Катар трябва да балансира между възможността да раздразни регионалния си съперник Саудитска Арабия, като същевременно опитва да не обърка нещата с Иран. Катарски отпечатъци все още не са открити. Шейх Тамим бин Хамад Ал Тани може да се е успокоил след откритото смъмряне от страна на ССЗ. Катарският шейх бе обвинен в намеса във вътрешните работи на братски владетели. Доха трябва да внимава да не си навлече гнева на Иран като действа в Ирак. Давайки убежище на петима талибански лидери, Катар ясно заявява къде се намира в разделението между сунити и шиити.
Има потенциално важен исторически прецедент в дилемата пред Саудитска Арабия в пристрастието й към ИДИЛ без успехите на групировката да засягат кралството. През 20-те години на 20 век религиозните фанатични бойци, които помагат на Ибн Сауд да завладее Арабия, заплашват и британските протекторати в Ирак и Трансйордания. Ибн Сауд, бащата на сегашния саудитски крал, дава картбланш на британците да избият фанатичните бойци с оборудвани с картечници биплани.
Трудно е да се представи подобен ясен край на хаоса в долината на река Ефрат. На този етап директната конфронтация между саудитските и иранските сили изглежда малко вероятна, също както и директната намеса на иранската революционна гвардия в Сирия не може да се изключи. Това, което е ясно, е, че сирийската гражданска война изглежда ще бъде последвана от иракска гражданска война. ИДИЛ вече има име за територията, шамския халифат. Вашингтон ще трябва да намери собствено име за новия регион, както и политика.
Източник: Foreign Policy
