Почти не минава ден без съобщения за руски хакерски атаки. След новите разкрития около изборите в САЩ, сега се предполага, че руски хакери имат пръст и в катарската криза. Руски експерт обяснява как работи системата.
Във вторник СиЕнЕн информира, че зад актуалната криза около Катар вероятно стоят руски хакери, а броени часове преди това бе публикуван секретен документ на АНС, според който руското военно разузнаване се е опитало да проникне в компютърната система на най-малко един доставчик на софтуер за изборната регистрация в САЩ.
Путиновите "творци на свободна практика"
Подобни съобщения са най-големият успех за руските хакери, казва в тази връзка руският експерт Андрей Солдатов. "Това, което те добре могат, е именно да накарат света да говори за тях", казва Солдатов, който е главен редактор на руския онлайн-портал "Agentura.ru". Според експерта, единственият резултат от хакерските атаки около изборите в САЩ и във Франция е нарасналото влияние на Москва. "Те успяват да представят Русия като страна, която може да се меси в изборите на други държави. А това се харесва на мнозина в Русия", казва Солдатов.
В същото време руското ръководство неуморно отхвърля обвиненията, че нейни хакери манипулират изборите в други държави. Във всеки случай на държавно ниво няма такива действия, увери в началото на юни президентът Владимир Путин. Но призна, че е възможно да има някои "патриотично настроени" хакери, които по собствена инициатива се изправят срещу критиците на Русия. Шефът на Кремъл дори се пошегува, че хакерите били нещо като "творци на свободна практика", които сутрин се събуждали, четяли нещо за междудържавните отношения и започвали да действат.
Изпробвано на родна земя
Системата е много по-сложна, казва Солдатов, визирайки изказвания като това на Путин. "Има няколко души на най-високо държавно ниво, които координират таза работа. Има и една група неформални актьори. Това могат да бъдат пиар-агенции или групи хора, които работят директно с Кремъл", твърди експертът и добавя: "И тъй като не са част от държавната бюрокрация, тези хора не носят отговорност като държавни представители. В началото на този век Русия успешно изпробва този метод вътре в страната - срещу опозиционери и критично настроени журналисти, а след това Москва го пренесе и в чужбина", казва Солдатов и дава пример с кибератаката срещу правителствени стуктури в Естония през пролетта на 2007 година. По-късно отговорност за хакерската атака поеха активисти от преданото на Кремъл младежко движение "Наши", допълва руският експерт.
Андрей Солдатов твърди, че силата на руските хакери се дължи както на съветското наследство, така и на съвременната руска държавна политика. СССР обучи най-много инженери в света, а след разпадането на Съветския съюз тези специалисти издигнаха руския компютърен бранш на световно ниво, казва Солдатов и добавя: "Тези хора, както и много други руснаци, през 1990-те години живееха с усещането, че Западът ги е предал. Именно тогава много хакери се поставиха в услуга на тайните служби", твърди руският експерт.
Целта
След анексията на Крим през 2014 година ситуацията се променя още веднъж. Осъществено е тясно сътрудничество не само между криминалните хакерски структури и тайните служби, но и между държавните структури и компютърния бранш, обяснява Солдатов и добавя, че когато цари атмосфера на страх, компютърният бранш просто не е в състояние да откаже на тайните служби съдействие. От друга страна хакерите могат да бъдат мотивирани и по линия на патриотизма, казва Солдатов и дава пример със студентите по информатика от Томск. През 2002 година те по собствена инициатива блокираха един сайт, който разпространяваше информации на ислямистките бойци в Северен Кавказ. "ФСБ ги похвали, че са изпълнили своя патриотичен дълг. Именно тогава Кремъл откри потенциала на мотивацията по линия на патриотизма", твърди Солдатов.
Според експерта, руските хакери не преследват някаква конкретна стратегическа цел, а Москва просто се опитва да извлече ползи от определени развития. Но е вън от съмнение, че с дейността си руските хакери искат да наложат в Европа атмосфера на недоверие и усещане за безнадеждност. Нещо, с което руското общество отдавна е свикнало, казва Солдатов.
Източник: Дойче веле
