Палестинците днес са на дъното - без права, без приятели, без защита. Гонят ги от земите им, не ги допускат до нивите и кладенците им, разстрелват ги. Надеждата за тях е много малка, но все пак я има, пише Бетина Маркс.
Никога досега палестинците не са били в толкова безизходна ситуация, както днес. 70 години след основаването на държавата Израел и 51 години след Шестдневната война, в която Израел си присвои палестински земи в ивицата Газа и на Западния бряг на река Йордан, палестинците са изправени буквално пред нищото. Всичките им надежди за собствена държава се сринаха. Мирният процес, започнал преди 25 години със споразумението от Осло, междувременно може да се счита за провален. Бившият израелски премиер Ариел Шарон още през януари 2001 година го обяви за мъртъв.
А неговият наследник Бенямин Нетаняху изобщо не се свени да отхвърля основната идея от Осло за създаването на палестинска държава редом с израелската. При краткото си посещение в Берлин Нетаняху дори отрече, че Израел е окупирал палестински територии. Пред журналистите в германската столица той заяви, че още преди 4000 години Авраам бил дошъл по тези земи между Средиземно море и река Йордан, с което на практика основал правото на израелците да притежават въпросните територии. От думите на израелския премиер излезе, че в тяхната страна съвсем случайно имало и известен брой палестинци.
Горчиви последствия за палестинците
Колкото и абсурдно да звучи тази интерпретация, тя има горчиви последици за палестинците. Защото означава, че Израел засега търпи тяхното съществуване, но не признава претенциите им за собствена родина, равноправие и национално самоопределение. Правото на палестинците да се бунтуват срещу чуждата окупация, което се легитимира и от международното право, се тълкува от Израел като нелегална съпротива и тероризъм срещу законния владетел на страната.
Израелските затвори са пълни с палестинци, които не искат да се примирят с израелското господство. Дори малолетни палестинци биват изправяни пред израелските военни съдилища, където с почти стопроцентова сигурност ги очаква строга присъда. Всяка нощ тежко въоръжени израелски войници патрулират в окупираните територии, изкарват цели семейства от домовете им, заснемат младежите, за да ги идентифицират по-късно като бунтовници, хвърляли камъни, арестуват младите мъже, а напоследък и все повече жени.
Дори Рамала – градът, който според договорите от Осло, би трябвало да се намира изцяло под палестински контрол, и в който се намира седалището на палестинските автономни власти, не е пощаден от тези нощни хайки. В селата на Западния бряг на река Йордан, там където палестинците от дълги години насам биват изтласквани от земите си, и където им отказват достъп до техните ниви и кладенци, всички прояви на палестински бунт се наказват повече от строго – включително и с разстрел.
При протестите от последните седмици в покрайнините на ивицата Газа бяха убити над 100 души от израелски снайперисти. Сред жертвите имаше дори инвалиди и деца. Израел разполага с достатъчно куршуми за всички демонстранти, цинично каза депутатът от партията Ликуд Ави Дихтер, а армейското командване обяви в Туитър, че армията реагирала акуратно и премерено и че знаела съвсем точно къде попада всеки неин куршум.
Изоставени от целия свят
Но не е само Израел, който разрушава надеждите на палестинците за свобода и самоопределение. Арабският свят до голяма степен също вече им е обърнал гръб. Египет се вълнува само от стабилността в собствената си страна и спокойствието на Синайския полуостров. Президентът Ал Сиси се интересува от правата на палестинците, също толкова малко, колкото и от правата на собственото си население. Саудитска Арабия и ОАЕ открито се стремят към установяване на дипломатически и икономически отношения с Израел и са готови да жертват солидарността си с палестинците в името на тази цел. А и Международната общност все повече бяга от своята отговорност.
Под ръководството на Доналд Тръмп, САЩ категорично застанаха на страната на Израел. С признаването на Ерусалим за столица на Израел, САЩ на практика отхвърлиха легитимните права на палестинците. А със съкращаването на финансовите средства за помощната организация на ООН, подкрепяща палестинските бежанци, Вашингтон обрече стотици хиляди хора в Газа, на Западния бряг, както и в съседните страни на убийствена бедност.
70 години след основаването на държавата Израел и произтеклата от това палестинска катастрофа, палестинците достигнаха най-ниската точка в своята история - без изгледи за национално самоопределение, без приятели и поддръжници. Въпреки тези мрачни изгледи остава една малка искрица надежда, защото напук на всички беди палестинското население между Средиземно море и река Йордан междувременно се увеличи до 6,5 милиона души. Това са милиони, чиято съдба е неразделно свързана с тези земи. Милиони, които няма да ги напуснат, независимо че днес са изоставени и забравени от света.
Източник: Дойче веле
