Широко разпространено е мнението, че през 1939 г. Хитлер казал: "Кой, на всичкото отгоре, говори днес за унищожаването на арменците?". Може би неволно, Хитлер изнесъл важен урок, останал в сила и днес, както е бил преди: провалът да се изправиш срещу злото му дава възможности.
Разбираемо е, че не искаме да признаваме злото и никога не сме го правили. Това е една неудобна, почти "религиозна" концепция, която не може да бъде обяснена разумно.
Като човешки същества искаме да вярваме, че сме еволюирали отвъд него, че "злото" е просто културно недоразумение или концепция, която принадлежи абсолютно само на далечното минало. Сега злото е част от реалността – и част от човешката природа, която виждаме ясно и непрекъснато. Като не го признаваме, като не му се противопоставяме, му позволяваме да процъфтява.
Този месец се отбелязват 100 г. от официалното начало на арменския геноцид – мрачна глава в човешката история, с която, за съжаление, все още трябва да се борим. Въпреки изумителните доказателства, все още има такива, които въобще отричат да е имало арменски геноцид. 100 години по-късно, никой не държи отговорни отоманците - и техният директен наследник Турция – за безсъвестните варварски действия, които те са извършили. Шокиращо е, че дори на страни като Израел и Съединените щати все още предстои да признаят това ужасяващо събитие в човешката история, при което почти е било унищожено цялото арменско население.
Къде е "Никога повече" за арменския народ? Плачем срещу ужасите от Холокоста – и с право изискваме репарации. Изискваме правосъдие за геноцида в Руанда. Все още предприемаме стъпки за промяна на ужасяващото третиране на чернокожите в Съединените щати съвсем доскоро. Протестираме срещу масовите убийства в Дарфур – и осъждаме виновните. Даваме най-доброто, на което сме способни, за да покажем и спрем отвратителните действия на ислямски терори, извършвани от Ислямска държава и подобни групировки срещу мюсюлмани, християни, евреи и други малцинства. Създали сме международни институции като Обединените нации /отчасти за точното определяне на целта за предотвратяване на действия на геноцид никога отново да не се случат/.
Поглеждаме обратно в историята и казваме "как можехме да не сме знаели"? Но зверствата продължават да се случват по целия свят и тези международни институции продължават да стоят мълчаливо пред тиранията и потискането на хората на места като Северна Корея, Саудитска Арабия, Китай или Иран.
Защо? Защото не искаме да приемем, че злото съществува – и, още повече, че има много хора, които имат влечение към него. Злото е неприятен проблем, към който трябва да се обърнем като доказателство за провала - в продължение на 100 г. -, за признаване на злото на арменския геноцид.
24 април 1915 г. е известен като начало на арменския геноцид – също като в случая с Холокоста, преследванията са започнали преди това. Никой не е обърнал внимание, когато гоненията срещу арменци са започнали десетилетия по-рано. Никой не го е грижа за отмъкването на земи, за насилствената смяна на религията, за цялостните зверства, необуздано извършвани в Отоманската империя още в средата на XIX век. Още през 90-те години на XIX в. е имало брутални погроми срещу арменците. Преценява се, че по времето на султан Абдул Хамид между 100 000 и 300 000 евреи са били избити.
Все още светът мълчи. Когато 250 арменски интелектуалци са обкръжени и избити на 24 април е сложено началото на едно от най-ужасяващите зверства, виждани някога от света.
След влизането в сила на закона Техсир арменците започват да ги депортират масово – изпращани с походи на смъртта в сирийската пустиня, без да им бъдат давани храна и вода. Земята и всичко, което им принадлежи, са били конфискувани и ако оцелеят по време на похода на смъртта те бивали изпращани в концентрационни лагери, т.е. "разпоредени". Свидетели са записали как 50 000 мъже, жени и деца са изблъскани в Черно море и са оставени да се издавят.
Между 1 и 1,5 милиона арменци са били брутално ограбени, изнасилени, оставени да умират от глад и избити от Отоманската империя между 1914 и 1918 г. без никаква друга причина, освен тази, че са били арменци.
Прекалено ли е да се иска, 100 години по-късно, за признаване от великите сили в света? Прекалено ли е да се изисква Турция, която определя като незаконно споменаването на арменския геноцид като геноцид, да бъде държана отговорна за тези безсъвестни престъпления срещу човечеството? Този отказ да признаем грешките си само позволява на злото да процъфтява.
То го поддържаше през Кристалната нощ, то поддържа злото да процъфтява и днес. Човек не може да помогне, но се чудя: ако бяхме признали злото, когато започват гоненията срещу арменците през XIX в., щяха ли нещата да изглеждат различно за арменците през 1914 г.? Щяха ли нещата да бъдат различни, след като бяхме очевидци на Кристалната нощ? Щеше ли да е различно, когато американските евреи крещяха, докато останат без дъх, при масовите избивания на европейското еврейство през 40-те години на ХХ век? Щеше ли да е различно, когато над 20 млн. души бяха убити при Сталин, или когато едни предполагаеми 45 млн. бяха убити по време на "големия скок" на Мао Цзедун в Китай? Когато 800 000 бяха избити в Руанда или когато десетки хиляди бяха убити в Дарфур? Когато и днес милиони са избивани, измъчвани и гладуващи до смърт в Северна Корея? Не можем да ликвидираме злото с добро.
Но можем да се изправим за това, което е правилно като морал – независимо дали става дума за минало или за бъдеще. Макар и да може да не искаме да повярваме в този ден и възраст, че всяка личност или правителство е способно на такива нечувани престъпления, ние винаги трябва да помнил, че злото е една много реална заплаха – повече, отколкото можем да си представим.
И накрая кой би могъл да си помисли, че просветеното германско общество и връх на либералната европейска култура, ще приключи с избиването на близо 11 милиона души? Както категорично каза Джудеа Пърл – професор в Университета на Калифорния в Лос Анджелис и баща на Даниел Пърл: "Ние, западняците, не успяхме да разберем, че половината от човечеството днес се възбужда от жестокостта".
За да бъде спряна тази жестокост, за да бъде направено това правилно, първо трябва да признаем за какво става дума – злото. Ние трябва да признаем арменския геноцид и да държим отговорни извършителите за техните престъпления срещу човечеството.
Никога повече, също и за арменците.
Автор: Емили Шрадер, анализът е публикуван във в. "Джерусалем пост".
