През юли 2003 година ЕС даде обещание, че всички страни от Западните Балкани един ден ще станат част от него. Последователно и правилно би било ЕС да спази това обещание, пише в есето си Кръсто Лазаревич.
В началото на 21-и век вярата в една обединена Европа беше толкова силна, че след края на Косовската война се откри перспектива за членство на страните от Западните Балкани в ЕС. Десет години по-късно от тази вяра не остана много. Фалитът на Лемън Брадърс повлече след себе си цели държави в Европа. Съществуваше опасност от разпадане на ЕС и никой вече не мислеше за по-нататъшно разширяване. След присъединяването на Хърватия през 2013 година източното разширяване временно трябваше да приключи. И тази новина бързо стигна до правителствата в страните от Западните Балкани. Те протакаха необходимите реформи и ставаха все по-недемократични. Скорошното присъединяване към ЕС като двигател за демократични реформи и борба срещу клиентелизма и корупцията отпадна от дневния ред. Приятелите на ЕС от Западните Балкани се почувстваха излъгани. Цинизмът се ширеше навсякъде. Този цинизъм обаче може да бъде преодолян. Поводът е един стратегически документ, който беше публикуван във вторник от Европейската комисия и предвижда присъединяването на Сърбия и Черна гора към ЕС още през 2025 година.
Грозна дупка в географската карта
Бегъл поглед върху географската карта ни дава да разберем защо страните от Западните Балкани трябва да се присъединят към ЕС възможно най-скоро. В ЕС зее една грозна дупка от страни, които са изключени от съюза. Тази дупка не е толкова красива, колкото другата, по средата на континента, която изглежда като дупка в добро швейцарско сирене. Защото хората в Швейцария са си добре и не искат да влязат в ЕС. Дупката в югоизточната част на континента обаче изглежда като дупка в иначе добре асфалтирана улица, която трябва да бъде ремонтирана. И ако ЕС не я ремонтира, други ще я запълнят. Китай с инфраструктурни проекти, Русия и Турция с енергийни проекти, а Саудитска Арабия и Катар - с износ на един ислям, който няма нищо общо с традициите на региона. Повечето хора от Западните Балкани биха предпочели да решават проблемите си като част от ЕС.
Копнежът по Европа
Най-важният ресурс на Западните Балкани е копнежът по Европа. Копнеж, който е изчезнал в много други страни от ЕС. Македонското правителство е готово да промени името на страната си, за да приключи абсурдния спор с Гърция и най-сетне да започне присъединителни преговори с Брюксел. При успешни преговори, сръбското правителство би било готово да признае независимостта на Косово, въпреки че не признава това пред собственото си население. С приемането на 8 000 бежанци Сърбия вече е сторила много повече от някои други европейски държави. При това без да се стига до масови националистически демонстрации и медийна истерия. Критиците на източното разширяване ще попитат дали шестте държави от Западните Балкани изобщо изпълняват високите стандарти за пълноправно членство. Честният отговор гласи: не. Сърбия и Черна гора също няма да изпълнят критериите даже и до 2025 година. Това обаче не може да бъде аргумент против приемането им в съюза.
Никой не е перфектен
Нека да пресметнем кого би трябвало да изхвърлим, ако искаме навсякъде да прилагаме високите стандарти. Ние не искаме страни, в които съществува масирана корупция, нали? Чао, Белла Италия! Не искаме страни, в които журналистите се страхуват за живота си. Бай, бай Малта! Не искаме страни, в чиито правителства участват десни радикали. Сбогом, Австрия! Ако ЕС се състоеше само от държави, които спазват високите европейски стандарти, то в него щеше да има само четири страни: Люксембург, Дания, Швеция и Нидерландия. Към тях биха могли да се присъединят в близко бъдеще Германия и Финландия, ако продължат курса на икономии и намалят държавните дългове под 60 процента от БВП.
Решаващо за присъединяването на страните от Западните Балкани не бива да е това дали изцяло изпълняват критериите за членство, а това дали ще се демократизират в идните години и дали ще се преборят успешно с клиентелизма и корупцията. Те ще успеят само ако скорошното присъединяване към ЕС си остане реалистична възможност. Затова и ЕК постъпи правилно като посочи конкретно 2025 година. Страните от Западните Балкани няма да издържат да чакат още 15 години. В региона се разпространява и един виц. "Ако ЕС не дойде при нас, тогава ще се качим на автобуса!" Ако ЕС не успее да интегрира Западните Балкани и да направлява тяхното икономическо и демократично развитие в правилната посока, младите хора ще ги напуснат, тъй като не виждат никаква перспектива. Да даде на тези млади хора европейска перспектива - това би бил един похвален проект на ЕС за идните години.
Източник: Дойче веле
