Няколко хилядолетия бяха необходими за изграждането на европейската цивилизация, но нейното предстоящо унищожение ще бъде дело на само няколко години, извършено от безотговорни, непатриотичните и заблудени политически кадри, начело с германския канцлер Ангела Меркел.
Представяйки вандализма си като състрадание и тяхното малодушие като морално превъзходство, тези лидери създадоха толкова дълбока миграционна криза, че самото съществуване на нашата европейска култура и наследство са под смъртна заплаха. Трагичният парадокс на пристрастеност към свободата на движение и премахването на националната идентичност е, че Европа в известен смисъл вероятно ще престане да съществува този век.
Успоредно с ускоряването на социалната революция традиционните ценности на демокрация, свобода и солидарност ще бъдат заместени от конфликт, сектантство, потисничество и нетолерантност. Нарастващо ислямизирана, варварска и осиромашала, Европа ще се превърне в неразличима от големи части на Северна Африка и Близкия изток.
Дори изумително високите нива на масова миграция през последните две десетилетия сега са незначителни спрямо колосалния потоп на новопристигналите, който настъпи от началото на лятото, когато Меркел направи печално лекомисления залог, че Германия би приветствала всеки, който твърди, че е бежанец. Тя може би си мисли, че политиката на отворени врати ще осигури противоположност на германския безобразен рекорд на агресия след 1860 г., но в действителност с разкъсването на социалната тъкан на Европа тя направи добавка към дългия каталог на тевтонските престъпления. Благодарение най-вече на нея толкова много африканци, азиатци и близкоизточни мигранти прииждат към бреговете ни. Само през октомври рекордните 218 000 души прекосиха Средиземно море, което е повече, отколкото през цялата 2014 г.
Абсурдното е, че някои столични елитаристи се оплакват, че Великобритания не успяла да се присъедини към това разместване на демографските пластове, тъй като нашето правителство каза, че ние ще приемем само 20 000 бежанци от Сирия през следващите пет години. Това пренебрегва факта от решаващо значение, че сегашният темп на имиграция е официално повече от 630 000 на година, като повечето от новите заселници са от страни извън ЕС. Колко още се очаква да вземат Великобритания и Европа?
Потенциалният наплив е почти неограничен. ООН казва, че в световен мащаб има поне 60 млн. души, определени като бежанци, докато повече от 1,2 млрд. души живеят в крайна бедност. Но числата са вече катастрофални.
Настроение на страх е надвиснало над разпадаща се Европа. В южната част на Испания е имало нападения срещу църкви от ислямисти, включително увреждане на древен храм и арабски графити по стените. Ултра либералната и промиграционна Швеция е видяла как някои мюсюлмански квартали в градовете й се превърнаха в райони, в които не бива да се ходи, а пък Малмьо има един от най-високите проценти на изнасилвания в света. Изпълнени с хаос сцени в Източна Европа се повтарят и в пунктовете на британската граница, като Кале, където огромният 6000-местен миграционен лагер изпада в още по-голяма мизерия и напрежение.
Но 95 на сто от незаконно настанилите се там не са бежанци, а корави, здрави млади мъже, предимно от Африка, които изобщо нямат право да бъдат в Европа. Ако нашите политици са имали някакъв кураж, те ще закрият лагера и ще депортира тези възползващи се негови жители. Но вместо това от британския данъкоплатец се иска да отделя 3,6 млн. паунда годишно за подобрения в лагера, които само ще го направят още по-привлекателен. Същите напрежения могат да се видят в базата на британските ВВС в Кипър, където на група мигранти са дадени подслон и храна след пристигане на острова. Вместо да покажат каквато и да е благодарност, някои създават безредици и изгарят палатките си, което едва ли е поведение на хора, наистина бягащи от преследване. "Ние искаме да отидем в Англия", каза един, показвайки дух на капризно право.
Ясно е, че Европа вече не е в състояние да се справи. На гръцкия остров Лесбос свърши мястото за погребване на трупове, а малка Словения има 13 000 имигранти, преминаващи през границите й всеки ден, които също подпалват палатки. Дори Германия се бори. Налице са масови сбивания в няколко центрове за приемане на мигранти и, като смразяващо ехо от тоталитарно минало на страната, германските власти конфискуват имущество, за да осигуряват подслон на новопристигналите. Потресаващ символ на това как европейското общество е претоварено е село Сумте в североизточната част, което е на път да види нарастване на населението си със 700% при приемането на 750 лица, търсещи убежище.
Когато зимата наближава и времето се влошава миграционната криза застрашава да се засили. Нова вълна от сантименталност ще се излее от повечето медии, изопачавайки с манипулативни снимки страданията на бежанците. Нетърпеливи да парадират със своите хуманитарни пълномощия, политиците ще отворят вратите още по-широко и ще налагат още по-големи тежести на европейските данъкоплатци. Така че цикълът на спад ще се ускори. Никой от нас някога са гласували за нашата кончина.
Но без никакъв демократичен мандат, това е, което политиците са причинили. Една медицинска сестра в Германия, която са изгонили от апартамента й в Нихайм, за да бъде използван за мигрантите, каза пред репортер миналия месец: "Намирам, че е невъзможно да се разбере как градът може да се отнася с мен по този начин." Нейният опит може да е метафора за народите на Европа. Мащабът на това политическо предателство е почти непонятен.
Автор: Лео Маккинстри, в. "Експрес"
