Китай трябва да преосмисли политиката си спрямо Северна Корея. Въпросът е дали при това може да разчита на Доналд Тръмп като партньор, пише в коментара си Петра Колонко.
Когато дойде на власт преди пет години, Си Цзинпин сметна също както наскоро и новият американски президент, че на Северна Корея трябва да бъде даден урок. Китайският президент не искаше повече да търпи факта, че малката съседна държава, която съществува само благодарение на китайската милост, продължава да игнорира китайските интереси и с ядрената си програма провокира света и китайския си покровител. Години наред Китай търсеше решение на проблема чрез посредничеството си в шестстранните преговори. Северна Корея одобряваше решенията, а малко по-късно се отмяташе от всички договорености и напускаше масата за преговори. Си Цзинпин промени китайската политика. Той предупреждаваше Северна Корея, подкрепяше строгите санкции на ООН и поде мека офанзива спрямо Северна Корея. Диктаторът в Пхенян изобщо не се впечатли от новата китайска политика. Ким Чен Ун продължи разработката на ядрената си програма, правейки си тънката сметка, че от собствен интерес Китай няма напълно да изостави режима в Пхенян.
Съюз с Тръмп?
След петте севернокорейски ядрени изпитания Китай е поставен под натиск. Президентът Тръмп демонстрира сила с военните си удари в Сирия и Афганистан, обяви "стратегическото търпение" към Северна Корея за изчерпано и заяви, че не изключва и военните опции. Първата опция за Тръмп при решаването на севернокорейския въпрос обаче е, както и при неговия предшественик Обама, координираните действия с Китай.
Пекинските комунисти винаги си оставяха вратичка при налагането на санкции срещу Северна Корея. За да не застраши оцеляването на севернокорейското население, Китай доставя енергия и поддържа известни търговски отношения с Пхенян. Дали сега Си Цзинпин ще вземе решение за затягане на режима на санкции? Има достатъчно указания в тази посока. Президентът Тръмп възнамерява да даде по-добри преференции на Китай при преструктурирането на американската търговия, ако Китай сътрудничи в решаването на севернокорейския въпрос. Едно успокояване на Корейския полуостров ще направи излишно разполагането на новата противоракетна система THAAD в Южна Корея. Пекин също е заинтересуван да не избухне война, защото е обвързан с пакт за помощ със Северна Корея. В Случай на въоръжен конфликт по границите на Китай ще се натрупат стотици хиляди бежанци, ще настъпи хаос. А в най-лошия случай на ядрен сблъсък големи територии от Китай могат да бъдат радиоактивно заразени. От тази гледна точка, Китай апелира за мирно решение чрез преговори. Но Северна Корея не желае да разговаря с Пекин.
Последните опити на китайски дипломати за сближаване бяха отхвърлени, а китайските политици не са добре дошли в Пхенян. Дори Китай да вземе решение за спиране на енергийните доставки заради вироглавието на Северна Корея, това няма да доведе до бързо решаване на проблема. Диктаторът в Пхенян и неговият ръководен елит ще се задържат и ще оставят народа да гладува. Във всеки случай такова китайско решение може би ще сложи началото на бавен колапс на режима. Ако Си Цзинпин смята, че севернокорейският режим ще колабира рано или късно, той може да стигне до заключението, че е настъпил подходящ момент за сътрудничество със САЩ.
Уравнение с няколко неизвестни
Китай и САЩ могат да работят за мир на Корейския полуостров, който гарантира китайските интереси. Казано в прав текст - за един Корейски полуостров без ядрени оръжия и без американски войски на границата с Китай. За да бъде прокаран пътя към мирно решение обаче, Западът трябва да даде гаранции за сигурност на омразния режим в Пхенян и да осигури икономическа помощ за страната. Китай иска по тези въпроси да бъдат проведени преки разговори между Пхенян и Вашингтон. Доналд Тръмп обаче явно повече се харесва в ролята на силния мъж, който предпочита да показва мускули. Нека да припомним, че в предизборната борба той все пак заяви, че нямал никакъв проблем да разговаря лично с Ким Чен Ун. И колкото повече заплашва Тръмп, толкова по-агресивно се държи Северна Корея. Във всеки случай явно и в обкръжението на президента има политици, които оценяват реално ситуацията и настояват за търсене на дипломатическо решение. Ударната бригада, начело със самолетонасача "Карл Винсън", която беше насочена към Северна Корея, все пак отплава в друга посока. Въпреки всички заплахи, някои американски политици увериха, че САЩ не се стремят към смяна на режима в Северна Корея, а търсят мирно решение.
Китай сега е изправен пред въпроса дали наистина да се осмели да промени севернокорейската си политика, при положение че насреща е един непредвидим американски президент с неговата още неизяснена политика спрямо Китай.
Източник: Дойче веле
