Разцеплението на исляма преди повече от 1 300 години на шиити и сунити играе съдбоносна роля за религиозните конфликти в мюсюлманския свят и до днес. Какво точно се крие зад този спор?
Духовният водач на Иран аятолах Али Хаменей отправи остри думи срещу Саудитска Арабия след екзекуцията на видния шиитски проповедник Нимр Бакр ал-Нимр. "Ще има последствия за несправедливо пролятата кръв на този потискан мъченик", заяви той. Подобно на много духовници в Иран, Али Хаменей носи черен тюрбан, който подчертава произхода му от ислямския пророк Мохамед. Саудитското кралство също се позовава на Мохамед и на исляма. Шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия обаче се борят за надмощие в Близкия изток. А екзекуцията на ал-Нимр е само пореден епизод от дългата история на религиозните борби за надмощие.
Спорът за наследника на Пророка Мохамед
Разцеплението между шиити и сунити възниква като следствие от спора за наследника на Пророка Мохамед. След смъртта на Мохамед през 632 година след Христа, неговите привърженици е трябвало да изберат нов религиозен и политически водач.
Шиитите вярват, че Мохамед е посочил своя зет за наследник. Наименованието шиити идва от арабското „шиат Али” – което означава в превод – партия или привърженици на Али. Течението, което днес наричаме сунити, не било съгласно с тази теза. Понятието „Сунна” обхваща практиките и изказванията на пророка Мохамед, възприемани от последователите му като образец за поведение – оттам – сунити.
Шиитите са малцинство
Шиитите съставляват едва 10 до 15 процента от всички мюсюлмани в света, чийто брой надминава 1,5 млрд.души. В страните от Персийския залив като Иран, Ирак и Бахрейн обаче те са мнозинство. Почти два милиона шиити живеят като потискано малцинство в богатите на петрол саудитски провинции.
В религиозно отношение сунитите и шиитите имат много общи черти. Петте основни стълба на исляма - признаването на вярата, молитвата, постенето, поклонничеството в Мека и социалния принос са почти идентични и за двете религиозни течения. Разликите са само в отделни детайли. Една от съществените разлики между сунити и шиити е в тяхното отношение към властта. В повечето случаи шиитите са били дискриминирано малцинство и това слага отпечатък върху тяхната теология.
Бунтовете срещу сунитските халифи, които шиитите считали за неправомерно избрани, играят централна роля във вековния конфликт. През 680 година след Христа, синът на Али - Хюсеин и голям брой негови роднини загиват в Кербала. Мъченичеството на Хюсеин се превръща в централно събитие за тези, които вярват в правото на Али да наследи Пророка. И до днес всяка година шиитите отбелязват гибелта на Хюсеин по време на своя празник Ашура, на който почитат паметта му.
Хилядолетна последователност
Сунитите и шиитите са твърде стари противници. Те стоят едни срещу други още по време на войните между сунитските османци и шиитските персийски шахове в днешен Иран. А сегашната задочна война между Иран и Саудитска Арабия показва колко силно могат да влияят религиозните разлики върху мобилизирането на определени народностни групи. В гражданските войни в Сирия и Йемен Техеран подкрепя главно несунитски групировки. Саудитска Арабия пък създава алианс от предимно сунитски държави. Отвъд религиозната пропаганда обаче съществуват и примери за мирно съжителство. Представители на двете религиозни течения многократно са се опитвали да преодолеят религиозните вражди. Бившият ректор на египетския университет „Ал Азхар” обяви през 1959 година шиитската религиозна практика за еквивалентна на сунитската.
Опити за помирение
През 2005 година йорданският крал Абдула II събра сунитски и шиитски учени. Те подчертаха, че представителите и на двете религиозни течения са преди всичко мюсюлмани. В общата си декларация те пишат, че е недопустимо мюсюлмани да бъдат обявявани за неверници. Починалият през 2015 г. саудитски крал Абдула също беше подписал тази декларация. Но в неговото кралство и до днес шиитите са обявявани за неверници. Същото правят и сунитските терористи от така наречената "Ислямска държава”, както и други сунитски екстремисти. Хиляди шиити пък се записват доброволци, защото съзират опасност за своята религия. За съжаление ислямът не разполага с висша религиозна инстанция, която да помири двете религиозни течения и да спре инструментализирането на религиозните различия за политически цели.
Източник: Дойче веле
