Гърция се съживява, но само на хартия. Зад обнадеждаващите икономически показатели стоят една съсипана икономика и един обезверен народ. А много гърци оцеляват само благодарение на пенсиите на възрастните си роднини.
За пръв път от началото на икономическата криза в Гърция – най-тежката в страна-членка на ЕС – се усеща нещо като оптимизъм: след 7 години икономии се вижда краят на драстичните съкращения, кредиторите хвалят напредъка, а премиерът Алексис Ципрас оповестява пред света възкресението на Гърция. Стига да не беше отрезвяващото допълнение, че зад фасадата на гръцкото икономическо съживяване се крие една съсипана икономика: 1/4 от гърците са безработни, а 1/3 от фирмите са фалирали.
"Ципрас и неговата партия "Сириза" бяха първата истинска надежда от години насам, че можем като горда нация да излезем от кризата", казва Леонидас - безработен едноличен търговец, който не желае да споменава фамилията си. Именно заради неспазените обещания той поставя тежка диагноза на управляващите: "Те доказаха, че са най-големите от всички лъжци и измамници - доведоха гърците до финансов крах, който само малцина ще прескочат".
Масово недоволство
"Направо не мога да понасям Ципрас, който непрестанно говори за някакъв финансов и политически поврат в страната. Или е луд, или пък не вижда жестоката реалност, а тъкмо тази реалност държи гърците здраво в хватката си", възмущава се Леонидас.
Заради високите данъци, ширещата се бюрокрация, противоречивата политика и корупцията инвеститорите избягват страната. Гърция се е сринала до 87-то място в класацията на Световната банка, подреждаща страните според това какви условия за правене на бизнес предлагат те. По този показател Гърция е в компанията на страни като Алжир, Шри Ланка, Гватемала, Тринидад и Тобаго. При безработица от над 21%, която сред гърците до 25 години дори гони 50%, много гръцки домакинства разчитаха на възрастните хора, чийто пенсии от 2010 година до днес бяха съкратени с 40 процента.
70-годишният пенсиониран заварчик Фотис знае това отлично. Той е баща на четири деца и едва успява да спаси от фалит някога процъфтяващата си фирма, която е основал преди 46 години. "В радиус от 30 километра не остана нито един заварчик - всички фалираха в кризата. Ако през годините не бях заделял бели пари за черни дни, и ако не си бях построил къща без заеми и ипотеки, сега вероятно и аз щях да съм на опашката пред някоя социална кухня", казва той.
Пенсионерите – най-потърпевши
Според данни на ЕС, 22% от гърците са "социално силно онеправдани" - не могат да обслужват ипотеката или да плащат наема, тока и водата, а през зимата не могат да си позволят отопление. Нямат пари например за нов телевизор или нова перална машина, да не говорим за посрещане на непредвидени разходи.
"Не мога да си спомня кога за последен път съм платил цялата си сметка за ток или за други разходи", признава пенсионираният заварчик Фотис. "На всеки два месеца внасям по 20-30 евро, с които покривам поне на част от неплатените сметки. Никога не съм предполагал, че ще бъда подложен на такова унижение. Докараха ни до такова положение, за да са наред данните за гръцката икономика", казва Фотис.
От началото на кризата средният доход на домакинствата се е върнал на равнището от 2003 година, 40% от гръцките деца живеят под границата на бедността.
"На Европа не ѝ пука за гърците"
Нищо чудно, че черният пазар процъфтява. При положение, че държавата удържа близо 50% от заплатите на работещите - двойно повече, отколкото в богатите европейски държави - е разбираемо защо много гърци не изгарят от желание да си плащат данъците. "Много е просто: всичко се продава под тезгяха и всички сделки се правят на тъмно. Това е единственият начин все пак да ти остане нещо", казва собственичката на малко студио за маникюр Фотини Дагу. Гърция вече няма икономика, която да разчита на големите концерни и големите пари, добавя тя. по думите ѝ, гръцката икономика прилича на малък кошер с много дребни семейни предприятия и еднолични собственици, които правят една ли не чудеса, само и само да се задържат на повърхността и да продължат да изхранят семействата си.
Ципрас дойде на власт през 2015 г. с обещания към изстрадалите от кризата гърци да сложи край на финансовите ограничения и да се противопостави решително на финансовите донори, вкл. Германия, както и да преустанови политиката на строги икономии. Но само след няколко месеца Ципрас се поддаде на международния натиск и прие исканията на донорите, дори при по-неизгодни условия от предишните. "На Европа не ѝ пука за Гърция и гърците", убеден е финансовият анализатор от Атина Бабис Папапанайоту.
Източник: Дойче веле
