Договореното примирие в Близкия Изток е само временно решение: нито Израел ще търпи нов ракетен обстрел, нито палестинците ще се примирят с блокадата на ивицата Газа. Място за компромиси в този конфликт почти не остана.
След обявяването на военното примирие и двете страни в конфликта се представят за победители. И това е разбираемо. Израел разруши част от военния арсенал на Хамас и същевременно доказа качеството на собствената си противоракетна система. Израелският премиер Нетаняху отново може да печели точки сред израелците. За разлика от 2008 година, този път той не рискува сухопътна офанзива в Газа, която можеше да донесе много жертви от израелска страна. Всичко това звучи много добре за Нетаняху в навечерието на предстоящите в края на януари предсрочни избори в Израел.
Радикалното ислямистко движение Хамас също "спечели". Въпреки прехванатите ракети то успя да докаже, че Израел не е напълно неуязвим, вкл. в градовете. Освен това Хамас успя отново да вкара израелско-палестинския конфликт в международния дневен ред. А солидарността на арабския свят помогна на Хамас да се издигне в очите на палестинската общност, което по никой начин не можем да твърдим за умерения палестински президент Махмуд Абас, превърнал се в безмълвен зрител на събитията.
Примирието - временно решение
Тази ситуация обаче не изглежда много благоприятна за Израел. Защото когато умерените палестински сили са отслабени, Израел има две възможности: или да действа с военни средства, или да преговаря с хардлайнерите. По този начин Израел сам ограничава полето си на действие и става заложник на успешната политическа стратегия на Хамас. При това във време, когато целият арабски свят се променя, и когато всеки момент могат да възникнат нови опасности за сигурността на Израел.
От началото на израелската офанзива загинаха повече от 150 души
Сегашното примирие доказва, че са възможни преговори и с хардлайнерите. Но за целта се изискват постоянни посреднически усилия и силен натиск отвън. Германия и други европейски страни участваха активно в международните усилия, но най-силно влияние оказа американският натиск, както и неимоверният политически шпагат на новите египетски управници. Египетският президент Мохамед Мурси, както и голяма част от египетското население се солидаризира с палестинците в ивицата Газа. Затова Мурси, от една страна, остро критикува Израел и демонстративно изпрати премиера си на визита в блокираната Газа. От друга страна, както по времето на режима на Мубарак, Египет посредничи отговорно между двете страни в конфликта и се погрижи за това, Хамас също да приеме примирието.
А сега накъде?
Никой не знае колко дълго ще продължи това примирие. Ясно е, че Израел няма да търпи нов ракетен обстрел. В същото време Хамас и другите групировки няма да се примирят с блокадата на ивицата Газа.
Нито една от двете страни в конфликта не може да рискува да загуби имиджа си. Пространството за компромиси обаче е много тясно. Но над 150-те жертви, дадени само за 1 седмица от началото на офанзивата, задължават и двете страни да го използват по най-добрия начин. Жертвите напомнят, че в този конфликт има винаги само привидни победители. Действителните губещи са и си остават хората и от двете страни.
Източник: Дойче веле
