Тежък труд по 12 часа на ден – за много от децата на сирийските бежанци в Турция детството е приключило завинаги. Принудени са да се трудят, за да изкарват пари за скъпите наеми и храна.
Часът е осем сутринта. Тракането на шевните мешини се чува чак на улицата. Араз Али бързо слиза по стълбите и влиза в шивашкия цех - точно навреме за началото на смяната. Тя е на 11 години и се труди в истанбулския квартал Багчилар заедно с много други деца. Задачата им е да снабдяват шивачките с достатъчно количество плат. С ножица Араз разрязва цветните материи на ивици, сортира ги и ги подготвя за жените, които шият дамско бельо. Рязане, сортиране, рязане, сортиране - и така по 12 часа на ден - от понеделник до петък. За 153 евро на месец.
Преди четири години Араз пристига със семейството си от Сирия в Турция. Първо били в Газиантеп, а после стигнали и до Истанбул. "Наемът, храната и водата тук са много скъпи. Майка ми не е добре, а сестрите ми са болни. Затова аз трябва да работя, за да помагам" казва момичето. Изречения, които човек чува от почти всички деца в тази шивашка работилница. Деца, на които е откраднато детството.
Повече бежанци, повече детски труд
Сезен Йълчън от турската правозащитна организация „Hayata Destek" (в превод: Подкрепа за живот) казва, че детският труд е сериозен проблем в Турция и то не само сред децата на бежанците. "Това се забелязва и в мисленето на хората тук. Много хора в Турция смятат, че няма нищо нередно в това децата да работят" казва тя. След пристигането на много бежанци от 2011 година насам, броят на децата, които са принудени да се трудят, е нараснал значително. Точни цифри обаче няма. До днес Турция е приела над три милиона сирийци – повече от всяка друга страна. Никъде другаде не живеят толкова много деца-бежанци. По данни на УНИЦЕФ, в Турция има близо 1,2 милиона малолетните сирийци. Само малка част от тях живеят в официалните бежански лагери в близост до сирийската граница.
Повечето сирийски семейства търсят щастието си в големите градове. Според някои преценки, само в Истанбул живеят до един милион сирийци. Сезен Йълчън казва, че повечето сирийски деца, които сега работят, преди са ходили на училище. "Това е твърде драматична промяна за тях. Детството им свършва предсрочно, за да започнат работа", казва тя. В Турция детският труд е забранен. Който наема на работа деца, ненавършили 15 години, върши наказуемо деяние. Въпреки това в текстилната индустрия и в селското стопанство работят много деца – навсякъде, където държавният контрол е занижен, а социалното осигуряване и трудовата защита не играят съществена роля.
В училищата няма места
Турското правителство иска да направи задължително посещаването на детска градина и на начално училище. Кабинетът в Анкара обяви, че през следващите три години всяко сирийско дете ще получи възможността да посещава начално държавно училище. Докато се постигне тази цел обаче трябва да се свърши много работа. По данни на турското Министерство на образованието, най-малко 300 хиляди от общо 900-те хиляди сирийски деца нямат достъп до образование. Хуманитарните организации предполагат, че броят на децата, за които няма място в турските училища, е значително по-голям. "Държавните училища вече нямат възможност да поемат повече деца. Освен това учителите трябва да бъдат обучени как да се отнасят към травматизираните деца. Не е достатъчно само да им бъде осигурено място в училище. Тези деца имат нужда и от психологическа помощ", казва Сезен Йълчън.
Много често нищетата принуждава родителите да изпращат децата си на работа. Араз има две сестри, майка ѝ е бременна, а бащата работи на черно. Семейството едва свързва двата края, независимо, че и Араз печели пари. Двустайното жилище е прекалено тясно за голямото семейство. Петимата спят в една-единствена стая. "Трябваше да изпратим Араз на работа. Моята заплата в Сирия стигаше за прехраната на цялото семейство, но тук всичко е много скъпо. Не мога да смогна сам", казва бащата Абдурахман Али.
Възможност за легален достъп до трудовия пазар
От началото на 2016 година сирийските бежанци имат право да искат разрешителни за работа в Турция. На практика обаче това не е никак лесно. По данни на турското правителство, в началото на 2017 година по-малко от един процент от всички бежанци са получили подобно разрешително. Сезен Йълчън е запозната добре с проблема, тъй като нейната организация помага на бежанците.
"Много родители нямат сигурна работа, която да осигурява прехраната на семействата им. Важно е тези хора да получат достъп до трудовия пазар. Само тогава те имат шанс да се интегрират в турското общество", казва тя. Едва тогава, както се надяват правозащитниците, няма да има нужда деца като Араз да работят. "Разбира се, че искам да ходя на училище", казва тя. А каква иска да стане, когато порасне? "Учителка", казва Араз.
Източник: Дойче веле
