Почти никъде другаде в Европа не се работи по-кратко, отколкото във Франция. Социалистите и синдикатите считат 35-часовата работна седмица за голямо социално достижение. Но дали то е оправдано и в наши дни?
Франция изостава икономически не само заради високите трудови разходи, но и поради това, че работната седмица в страната е доста по-къса, отколкото в други европейски държави. Изводите са от проучване, направено от консултантското дружество Coe-Rexecode на базата на данни от европейската статистическа служба Евростат. То сочи, че решението на социалистите, взето през 2000-та година, с което беше въведена 35-часова работна седмица при запазване на размера на заплащането, е било крайно грешно. Сравнението с общо 26 европейски държави, при което се вземат предвид големината на отпуските, броя на платените болнични както и броя на официалните почивни дни, показва, че само финландците работят по-малко от французите.
"Франция има проблем с конкурентоспособността си, тъй като производителността нараства по-бавно, отколкото в миналото, заплатите въпреки това се увеличават, а французите като цяло не работят достатъчно", казва Денис Феран, един от авторите на проучването. То предизвика остри дебати във Франция, тъй като социалистическото правителство твърдо държи на 35-часовата работна седмица - социалистите я смятат за голямо социално достижение, поради което отмениха и въведените от Саркози данъчни мерки, с които трябваше да се стимулира полагането на извънреден труд. Саркози беше отменил облагането на извънредните часове с данък общ доход, за да увеличи примамливостта им за трудещите си. Само че броят на извънредно изработените часове оттогава насам продължава да спада, което отчасти се дължи и на слабата конюнктура.
35-часовата работна седмица отдавна е източник на много спорове сред френските икономисти. "Отказът от 35-часовата работна седмица би било възможно най-лошото решение във времена, в които има масова безработица, а стопанският прираст е около нулата", казва цитираният от "Франкфуртер алгемайне цайтунг" икономист Ерик Хейе от близкия до правителството консултантски институт OFCE. Много работни места биха се загубили, тъй като фирмите несъмнено ще карат служителите си да работят по-дълго, отколкото досега, смята той. От друга страна почти няма доказателства за твърденията на социалистическите политици, че 35-часовата работна седмица е довела до откриването на стотици хиляди работни места.
Допълнително финансово бреме
Безработицата е висока, макар младите и по-възрастните на практика да са изключени от пазара на труда
Вместо това много проучвания показват, че съкратеното времетраене на работната седмица е довело до увеличаване на разходите за на фирмите за работни заплати, тъй като допълнителните заплащания за наднормено работно време влизат в сила по-рано, отколкото в другите държави. Паралелно са нараснали и социалните разходи на държавата. Франсоа Фийон - бивш премиер по времето на Саркози, който подготвя президентската си кандидатура за 2017 - тези дни призова за отмяна на 35-часовата работна седмица в сферата на частния бизнес и на държавната администрация, и за преминаване към 39-часова. Само по този начин, според него, можело да се постигне растеж. Последните изчисления на френската статистическа служба сочат, че прогнозираният за тази година ръст от 0,7% налага необходимостта от действия, аргументира се в тази връзка Фийон.
Много от икономистите оправдават съкратената работна седмица във Франция с високата производителност на труда в страната. В последните години обаче и това предимство е било заличено, излиза от данните на финансовото министерство. Според Денис Феран производителността във Франция е относително висока главно поради това, че голяма част от младите, а и от по-възрастните хора на практика са "изключени" от пазара на труда.
Германското издание "Финанси и икономика" от своя страна отбелязва, че всяка сериозна реформа има силно отражение върху икономическата активност на една страна. През 2000-ната година Франция намали работната седмица от 39 на 35 часа, без същевременно да намалява заплащането, надявайки се да стимулира вътрешното потребление и откриването на нови работни места. Според изданието идеята е имала своите предимства, но те са били бързо изчерпани, без да довдат до очаквания ефект - нито по отношение на потреблението, нито по отношение на новите назначения.
Източник: Дойче веле
