Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Амбазония - най-новата държава?

05 октомври 2017, 09:35 часа • 6677 прочитания

Когато европейците прокарвали граници на Черния континент, рядко се съобразявали с наличието на етнически вражди и конфликти. Това създава проблеми и до днес. Република Камерун е добър пример в това отношение.

Англоезичното население в Южен Камерун иска да има своя независима и суверенна държава, наречена Амбазония. Президентът-франкофон Пол Бия обаче не иска и да чуе за отцепване на части от бившата колония. Името Амбазония идва от Ambas Bay. Заливът край югозападното крайбрежие на Камерун е смятан за граница между англоезичния Южен Камерун и франкофонската Република Камерун. През 1858 година британският мисионер Алфред Сейкър основава селище за освободени роби, което по-късно е преименувано на Виктория. През 1884 година възниква британският протекторат Ambas Bay, който 3 години по-късно е преотстъпен на Германия.

По време на Първата световна война (1914-1918) Германия губи африканските си колонии. Камерун престава да бъде германски протекторат през 1916 година. Три години по-късно - през 1919 – тази територия придобива статут на „Лига на нациите“, която се управлява едновременно от британците и французите.

Произволно прокарване на граници

"Проблемът се крие в това, че когато европейските сили са прокарвали нови граници на африканския континент, те са разделяли семейства, родове и общности, които са се чувствали близки, докато в други случаи някои враждуващи помежду си общности са попаднали в една обща територия", казва германският историк от университета в Хамбург Юрген Цимерер.

След като през 1961 г. Камерун е признат за независима държава, се оказва, че британски Южен Камерун е по-изостанал икономически от районите под френско влияние. Така двете неравномерно развити бивши колонии са обединени в една обща федерална държава, без никой да си дава сметка за съществуващите различия.

След това ООН все пак решава да даде избор на районите с британско влияние: или да се присъединят към Нигерия, или да създадат федерална държава с франкофонските области на Камерун. "Все още не мога да разбера защо тогава ООН не е предвидил и трети вариант, който би бил и най-логичният - да предложат на населението в Южен Камерун да си създаде независима и самостоятелна държава", казва камерунският правен експерт Фех Хенри Баабо. Той твърди, че и до днес хората в Южен Камерун страдат от това. След обединението на двете територии, англоезичните камерунци започват да се оплакват, че са политически и икономически маргинализирани.

Оспорван референдум

През 1984 година англоезичното население на Камерун реагира на едноличното решение на франкофонския президент Пол Бия да промени името на страната от Съюзна република Камерун на Република Камерун: под ръководството на лидера на една от местните народностни групи в областта, англоезичното население тогава едностранно провъзгласява "Република Амбазония".

През 1972 година в Камерун е проведен много оспорван референдум, който променя статута на държавата. "Това стана в нарушение на конституцията от 1961 година, в която е записано, че държавната форма на управление не подлежи на обсъждане", казва юристът Хенри Баабо. Тези политически промени се възприемат от англоезичното население на Камерун като опит за претопяване, уточнява той. По неговите думи, Южен Камерун, или Амбазония, няма никаква нужда да се бори за своята независимост, която е получила още през 1961 година. "В този смисъл някои говорят за възстановяване на независимостта, което означава връщане към статута на администрирана от ООН територия", казва още Баабо.

Силово потушаване на протестите

Правителството на 83-годишния президент Пол Бия обаче не е склонно на никакви компромиси. Обратното - държавният глава, който управлява страната още от 1982 година, нареди на армията да разпръсне със сила протестиращите. Англоезичните райони на страната са смятани за бастион на опозицията. На този фон през 2018 година в Камерун трябва да се проведат президентски избори.

Хенри Баабо е убеден, че в Камерун няма нужда от провеждането на референдуми, като тези в Испания за отделянето на Каталуния, или в Северен Ирак за обособяването на независима кюрдска държава. "Мисля, че имаме законно право да преговаряме за отделяне", твърди той.

Източник: Дойче веле

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес