Всички сме го виждали, ако не на живо, то поне на малкия екран - един човек е грабнал микрофон и разсмива останалите, които си стоят на масите в някой бар, пийват си и се заливат от смях. Вече добре познатият у нас жанр, наречен стендъп (stand up comedy), си проправя път из ширините ни поне 8 години.
В самото началото собствениците на барове бяха скептично настроени спрямо развитието му в България, но с течение на времето започнаха да канят все повече комици, които да забавляват клиентите им с шеги и закачки. Тези комици обикновено бяха мъже, както по американските филми, така и в барове у нас. Като започнем от Марк Твен, който впрочем се смята за създател на стендъпа, минем през Джордж Карлин, Лени Брус, Ричард Прайър и стигнем до Джей Лено, Дейвид Летърман, Джим Кери и Еди Мърфи - няма как да не отбележим едно - всички те са мъже! Днес обаче нещата не стоят съвсем така и дамите, както в много други професии, успяха да стъпят гордо с високите си токчета на сцената, да развеят косите си, да хванат микрофона и да бъдат поне толкова забавни, колкото и колегите си от мъжки пол.
Ако сте попадали на някое от шоутата на стендъп комедийната група Inside Joke, няма как да не я забележите. Тя забавлява публиката доста умело и излиза далеч извън клишето за русата силиконова мацка, която е толкова глупава, че дори да не обели и дума, пак ще се залееш от смях. Шегите й се различават от типичните за руси блондинки, които не могат да паркират, обикалят моловете и обясняват колко са сладки децата им. Тя е Моника Найденова и вече няколко години жонглира наравно с мъжете в различни клубове в страната, където говори за нещата от живота и посочва проблемите, на които, разбира се, почти винаги можем да погледнем с усмивка.
Как се пробива в един свят, който е доминиран от мъже?
В началото ми беше страшно трудно да се отпусна, защото традиционно жените в комедията говорят за по-различни теми. Трябва ако си жена да говориш за децата - колко са смешни, какво казват, за мъжа ти - как не си пере чорапите, за шопинг, за мола и за това как не можеш да паркираш. Такива бяха темите, когато започнах, и те безкрайно далче от мен, защото нито имам деца, нито паркирам. Момчетата много ме предразположиха, когато започнах, те се кефиха на идеята да има жени, които правят стендъп, просто защото не може да има само пичове - все пак публиката е 50% дами.
Трудно ли беше началото? Как те възприемаха хората?
Стендъпът е много специфичен, защото не почваш като в театъра - от учебна или от по-малка сцена, а започваш от най-кофти публиката, която е в някакъв бар, където никой не знае, че има стендъп. Той е в баровете под земята, бирата е 3 лв., хората са пияни, излизаш на сцената и ти казват - "къв си ти, слез от там, какво ще ни говориш..." Освиркват те. Трябва да се научиш първо да говориш с тях така, че да е смешно. Така, че ти да изглеждаш по-забавният от двамата, а не някой от публиката да ти вземе шегата или публиката.
Какво още сподели Моника пред Actualno.com - вижте във видеото!
Интервю на Милена Славкова
