Ресторантите, кръчмите и кафенетата са длъжни да спазват стандартите за хигиена при приготвянето на ястия и напитки. Не всички обаче го правят. В Германия една четвърт от заведенията не спазват изцяло стандартите.
Дали стандартите за хигиена се спазват във всички заведения за хранене? Клиентът за съжаление не може да знае какво точно става в кухнята и дали с хигиената наистина всичко е наред. Проверката е работа на контрольорите по качеството на хранителните продукти. И това, което те откриват, често е повод за тревога. Що се отнася до хигиената на хранителните продукти, Германия в никакъв случай не е за пример. През 2012-та например контрольорите са установили недостатъци при една четвърт от проверените заведения за хранене.
На проверка са били подложени едва 40 на сто от всички заведения. Логично е да се запитаме: Защо толкова малко? Много просто. Общинските власти, отговарящи за хигиената на хранителните продукти, не разполагат с достатъчно средства, за да наемат нужния брой контрольори. Централите за защита на интересите на потребителите също критикуват, че проверките не са достатъчни, поради което и ситуацията си остава непроменена.
В Европа вече умуват над проблема
На европейско равнище вече се преговаря за нова уредба на официалните проверки. Обмислят се и възможности за ново разпределение на разходите за тях, например те да бъдат поемани от доказания чрез повторна проверка виновник за неспазени хигиенни условия на приготовление и поднасяне на хранителните продукти.
"Налагането на по-строги закони е правилно. Важно е обаче те да бъдат и действително прилагани. Това е съпоставимо с възпитанието на децата. Заплахата действа само тогава, когато наистина бива изпълнена. И най-добрите закони не чинят нищо, когато не се спазват строго", коментира Ута Якше, която отговаря за качеството на хранителните продукти в Германския съюз на централите за защита на потребителските интереси.
Руди Млинек от Центъра по хигиена в Мюнстер залага - за разлика от Якше - на самокритичността на заведенията. Една от офертите на Центъра е например т.нар. тест за качество, на който заведенията за хранене се подлагат доброволно. Съответните заведения получават предложения как да подобрят качеството на услугите си по отношение на хигиената на хранителните продукти. Годишно Центърът по хигиена в Мюнстер получава между 40 и 50 заявки за подобна проверка. Разходите от близо 200 евро за консултация заплаща съответното заведение. "Повечето виждат в това добра инвестиция. Включително защото и за самочувствието е по-добре доброволно да се подложиш на подобен качествен контрол, отколкото да изтърпиш ужаса на задължителната официална проверка", казва Руди Млинек.
Как се справят другите страни?
В страни като Канада и Дания междувременно вече са въведени т.нар. системи на прозрачност. Контролни лампички и пиктограми сигнализират на клиентите какво е качеството на хигиената в съответното заведение. Зелена светлина или пък усмивка означават "Тук всичко е отлично!". Червена светлина или плачещо човече сочат, че хигиената не е наред.
Идеята е добра, смятат от Германския съюз на централите за защита на потребителските интереси. "Само че това не е достатъчно", казва Юта Якше. Все повече потребители искат да знаят как са били произведени хранителните продукти, които консумират. На тяхното желание трябва да се отговори с повече достоверна информациия и съответни маркировки.
Източник: Дойче веле
