Германското правителство ще инвестира милиарди сектора на полупроводниците в опит да засили глобалната конкурентоспособност на страната и да намали зависимостта от Китай и САЩ.
Берлин разкри, че планира да инвестира приблизително 2 млрд. евро под формата на субсидии. Очаква се това да помогне на компаниите за полупроводници да модернизират значително настоящите си производствени мощности.
По-рано този месец Министерството на икономиката на Германия поиска от фирмите да представят своите заявления за финансиране. Точната сума обаче все още предстои да бъде определена. Това вероятно ще бъде решено след следващите избори в страната, които ще се проведат през февруари 2025 г., съобщи "Евронюз". Този ход следва неотдавнашното спиране на плановете на Intel да инвестира около 30 млрд. евро в завод за полупроводници, който трябваше да бъде разположен в Магдебург.
Още: Германското разузнаване: Възможно е чуждестранно влияние на предстоящите избори
Това е сериозен удар за Германия. Други компании, като ZF Friedrichshafen AG и Wolfspeed Inc, също отложиха плановете си за производство на чипове в страната. Тя също така е получила субсидии на стойност около 10 млрд. евро по силата на Закона за европейските чипове за 2023 г. Въпреки това компанията е решила да отложи тези планове, тъй като се опитва да се справи с нарастващите загуби и намаляващите продажби.
Полупроводниците се използват в различни устройства, включително фотоапарати, мобилни телефони, микропроцесори, спътници, военно оборудване и автомобили. През последните няколко години Германия, заедно с няколко други големи европейски икономики, инвестира значителни средства във вътрешната си полупроводникова промишленост в опит бързо да увеличи производството на високотехнологични продукти.
Още: Съдбата на германската икономика - от превъзходство към отчаяние
Очаква се това да допринесе значително за глобалната конкурентоспособност на Германия, както и да намали зависимостта от страни като САЩ и Китай. Това стана особено важно след блокирането на веригата за доставки, наблюдавано по време на пандемията Ковид-19, пише БГНЕС.
Ескалиращото търговско и геополитическо напрежение между Китай и САЩ, най-вече по отношение на Тайван, също допринесе за тази належаща необходимост ключови европейски държави да развиват собствена индустрия за полупроводници и изкуствен интелект. Това се дължи най-вече на нарасналите опасения, че Китай използва усъвършенствани технологии за военни и шпионски приложения. В подкрепа на това бяха създадени актове като Закона за европейските чипове, който работи за подобряване на полупроводниковата промишленост на ЕС като цяло. Целта е до края на десетилетието делът на Европа на световния пазар на полупроводници да нарасне до 20%.
Още: Германия спря милиарден проект за производство на чипове
