С присъединяването си към НАТО Финландия изпревари не само по-големия си съсед Швеция, но и други държави, граничещи с Русия - например Грузия. Както припомня германската обществена телевизия АРД в обширна публикация по темата, Грузия получи обещание за членство още през 2008 година заедно с Украйна. И до днес обаче не е изготвен план за действие за членството ѝ (Membership Action Plan). Той предшества фактическото присъединяване към отбранителния съюз, без обаче да е гаранция за самото членство.
Германската обществена телевизия прави този паралел с Грузия, защото и тя, подобно на Финландия, през 19-и век е била окупирана от Царска Русия и извоюва своята независимост чак след Първата световна война.
Финландия обаче успява да запази независимостта си от Съветския съюз - с помощта на две скъпоструващи, но умело водени войни, както и една много успешна политика по времето на Студената война, останала в историята като "финландизация". В името на своя суверенитет Финландия направи болезнени и спорни компромиси и взе някои не дотам демократични решения, като например цензурирането на критични материали в медиите за Съветския съюз.
Още: Финландия с първа присъда за нарушаване на санкциите на ЕС срещу Русия
"Много силна мотивация за отбрана"
Уроците, извлечени от историята, определят политиката на Финландия и днес. Те включват висока степен на чувствителност към рисковете за сигурността на страната, посочва по-нататък АРД. Така например още през 2008 година, в контекста на войната в Грузия, във Финландия започна дебат за това дали страната да не влезе в НАТО, а след като Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022, скандинавската държава бързо реши да предприеме тази стъпка.
За първи път и такова огромно мнозинство - 83% от населението на страната - декларира готовност да защитава Финландия с оръжие в ръка, включително и ако ситуацията е с неясен изход. При необходимост поетапно могат да бъдат призовани до 280 000 резервисти.
"Финландците имат много ясно самосъзнание за съществуващите заплахи и силна воля за самозащита", казва посланикът на Финландия в Германия Кай Зауер в интервю за АРД. Това включва и разбирането, че сигурността е водеща, а всичко останало трябва да ѝ се подчинява. Това може да изисква и вземането на икономически неизгодни, а понякога и много трудни решения. "Вече няма големи финландски компании, които да работят в Русия", казва в тази връзка Зауер.
Още: Учение на НАТО в новите страни членки (ВИДЕО)
Тъй като Финландия подозира хибридна атака зад наплива от руснаци, търсещи убежище, Хелзинки вече затвори всички гранични пунктове към Русия. Но това не е всичко: парламентът планира да започне да връща тези хора веднага обратно в Русия без да посочва причини. Възможно е обаче това да се окаже в нарушение на разпоредбите на ЕС, уточнява АРД.
Умела дипломация
За разлика от други съседни на Русия държави, Финландия успява да избегне възникването на етнически и териториални конфликти - въпреки че вече е губила територия и въпреки наличието на руско малцинство в страната. Според Зауер само малка част от тези хора подкрепят агресивната война на Русия в Украйна. Десните популисти във Финландия също не са проруски настроени.
Финландското правителство успя да се разбере дори с Доналд Тръмп. За радост на тогавашния американски президент то организира среща на върха с руския му колега Владимир Путин в Хелзинки през юли 2018 година. И сега в Хелзинки реагират съвсем спокойно на евентуалното завръщане на Тръмп в Белия дом. В тази връзка АРД припомня, че миналия декември Финландия подписа военно споразумение със САЩ, което предвижда и създаването на американски военни бази в скандинавската държава. За популисти като Тръмп обаче Финландия не е толкова важна цел, каквито са например Германия или Швеция. Така Хелзинки може да действа по-лесно в сянка.
Още: Финландия позволи на Украйна да атакува руска територия с нейните оръжия
Да не забравяме и това: че Финландия успя да избегне повечето от пречките, които турският президент Реджеп Тайип Ердоган и унгарският министър-председател Виктор Орбан поставиха на пътя на Швеция към членството ѝ в НАТО.
Сплотен народ
По повод на предстоящите европейски избори и поляризираните настроения в някои страни от ЕС, финландският президент Александър Стуб подчертава, че за Финландия "външната политика и политиката на сигурност са от екзистенциално значение". Когато светът е разтърсен, "ние, финландците, сме много единни и ориентирани към консенсуса", казва още президентът, който е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
АРД припомня още, че в момента във Финландия с голяма сила се води тежък обществен дебат за бъдещето на социалната държава в контекста на тревожната обстановка в Европа и света. Високите разходи за отбрана намаляват възможностите за маневриране в други сфери, финансирани от държавния бюджет.
Още: Коя е „страната на хилядите езера“ в Европа?
Източник: Дойче веле
Молдова вече има очаквания към новия президент на Финландия