Накрая натискът беше станал нетърпим. Инфлацията, която все по-уверено проникваше в еврозоната, явно не беше „временен феномен“, каквато мантра повтаряха от началото на годината централните европейски банкери във Франкфурт. Точно обратното – постоянно растящите цени на енергоносителите и хранителните продукти са тежко бреме за индустрията и потребителите и се превърнаха в опасност – за икономиката, за конюнктурата и за обществото като цяло.
Навсякъде в Европа правителствата се опитват да противодействат. В Берлин – с еднократна енергийна добавка за всички германски домакинства, с по-ниски цени на горивата и месечни карти за обществения транспорт за само 9 евро. Но единствено Европейската централна банка (ЕЦБ) е в състояние да направи нещо срещу безспирно растящите цени. Само тя може да променя лихвите. Ако те бъдат повишени, има надежда, че цените ще спрат да растат. Това е ясно за всички, освен, може би, за Анкара, но това е друга история. Там всесилният президент Ердоган вярва в обратното – че високите лихви са виновни за високите цени.
Защо се губи време?
Ето че Централната банка се престраши да вземе едно решение, което изглежда малко странно: след 11 години лихвите отново ще бъдат вдигнати. Въпреки че банкерите, и най-вече тяхната шефка Кристин Лагард, през последните седмици подготвяха пазарите за предстоящата промяна на лихвите, те пропуснаха шанса да го направят още сега и отложиха действието за следващото си заседание на 21 юли. Това е загубено време.
Това ще позволи на цените да продължат да растат. „Който флиртува с инфлацията, се жени за нея“, беше казал един бивш шеф на Дойче Бундесбанк през 1970-те години. Защото е ясно, че растящите цени вдигат инфлацията. В един момент и синдикатите ще поискат значително увеличение на заплатите, което пък ще е фактор за повишаване на цените. Овладяването на спиралата цени-заплати е трудно и много болезнено начинание. На този фон обявената стъпка на ЕЦБ е правилна, но много закъсняла и твърде недостатъчна мярка.
Беше ясно, че курсовете ще се сринат на фондовата борса – за това беше достатъчна само информацията, че предстои повишаване на лихвите. Което е нормално: и наркоманът реагира бурно, когато му отнемат дрогата. В случая дрогата са държавните облигации, каквито ЕЦБ изкупува от години, за да крепи пазарите и да налива в тях пари през задния вход. Изследователи от Центъра за икономически изследвания в Манхайм твърдят, че за тази цел централните банкери са похарчили сумата от 4,4 трилиона евро.
Няма нужда от нови помощни програми
Банкерите винаги са изправени пред избора между едно зло и още по-голямо зло. По-високите лихви спират поскъпването, но пък застрашават да задушат крехкия икономически подем след години на пандемия. Освен това по-високите лихви създават неудобства за страните, които имат високи дългове, примерно Гърция или Италия. Те си бяха много добре с нулевите лихвени проценти, които им позволяваха да взимат нови кредити.
Опасно е също и за много от фирмите, които са силно задлъжнели - при по-високите лихви сега някои от тях могат и да не оцелеят. Защото повишаването на лихвата през юли ще бъде само първата стъпка – ново вдигане на лихвените проценти се очаква през септември, потвърди Кристин Лагард.
Това означава, че скоро ще се върнем към правилата за задълженията, които ЕС едно време въведе (само за да бъдат постоянно нарушавани или отменяни). Затова и в момента няма нужда от амбициозни конюнктурни програми: най-напред трябва да бъдат разумно инвестирани наличните средства от пакета с помощи за пандемията. Защото и тези щедри помощи в крайна сметка не са нищо друго освен нов стимул за инфлацията.
Източник: Дойче веле
